Закусвалнята

Свободно РП.

Съгласих се и Клауд ме понесе натам. Можех и сама.. Свали ме точно пред закусвалнята и отвори вратата:
-Мерси, но нямаше нужда, мога и сама. А и няма да ме черпиш нищо. Достатъчно беше че ме носи дотук. - Клауд понечи да възрази но се направих че не съм го видяла и седнах на една от масите, и го попитах:
-Ще сядаш ли или ще висиш прав? - и двамата се разсмяхме...

Седнах срещу нея и се усмихнах.
- Хайде де нека аз черпя. - направих се на сърдит след коет осервитьорката дойде и аз и казах.
- Искам Натурален осок от каквото и да е и палачинки.

Не повярвах на сърдитата физиономия и му се ухулих. Погледнах към сервитьортката:
-Една вода, моля. - момичето се отдалечи и аз се изплезих на Клауд, щом искаше да черпи добре. Засмях се на лицето му което се канеше да ми се накара..

- Искаш само вода ? - попитах аз очудено и изтичах до готвача поръчах и поръчах една пица върнах се при нея и се усмихнах.
- Така ще ядеш пица.

Опулих се срещу него, а той се ухули победносно:
-Какво.. Ама.. ти да не полудя? Аз и пица ъпсурт.. - бях готова да стана и да отменя поръчката му. Тъкмо ставах и той каза през смях....

- Да не с оплаши ? - попитах аз предизвикателно.
- Данеби да неможеш да я изядеш ? - продължих да я предизвиквам аз.

Това беше, край..:
-Мога да я изям и ще ти докажа. Това че съм слаба не означава че не мога, но...- станах и отидох на касата. Дадох на касиера колкото пари имах и му казах да поръча още една порция палачинки. И му казах да го занесе на господина с мен, той кимна и аз се върнах с победоносна усмивка:
-Е господин многознайко, сега ще ядете две порции палачинки. - изплезих му се и се облегнах на стола.

- А ти ще ядеш голяма пица с чушки. - усмихнах се и казах.
- Като деца сме. - разсмях се и се настаних по одобно на стола.
- Та щете видяли някога да си влюбена ?

Погледнах го:
-Едва ли, не си падам много по връзки и тем подобни неща. Никога не съм се влюбвала и нямам намерение да го правя. По-добре ми е сама. - усмихнах му се. След 1 минута донесоха поръчките при вида на пицата пребледнях. Беше толкова.. огромна. Как очакваше да се справя с нея без чужда помощ!?

- Хайде да започваме. - усмихнах се и след няколко минути вече бях изял палачинките,а тя стоеше и ме гледаше изомена.
- Какво бях гладен. - разсмях се и казах.
- Хайде щети помогна за пицата. - взех си едно парче и отхапах от него.

-Мерси. Това е огромна пица. - опитах да отхапя от друго парче но не можех. Пуснах го и то тупна в чинията:
-Не мога повече, ти биеш. Сега като се трансформирам ще приличам на бременна, не че сега не приличам, ужасен си. - засмях се когато той ме погледна учудено и заговори с пълна уста...

- Защо неискаш да е влюбваш ? - попитах аз и преглътнах след което казах.
- Извинявай просто исках дате пиам.Е какъв е отговора ти ?

-Истината ли искаш да знаеш? - той кимна и продължих:
-Добре истината е, че и аз не знам. Просто не ми е до това, пък и едва ли ще намеря някого. - забих поглед в празните чинии, не исках да говоря затова. Вдигнах поглед и видях как Клауд ме гледа учудено:
-Знам странно е, и аз самата не разбирам. - усмихнах се, взех една салфетка..

Отидох до нея и я целунах по челото.
- Ти си много красива,добра,мила и още много неща и съм сигорен че някой ден ще откриеш точния човек но дане забравиш даме поканиш на сватбата си че ще ти се разсърдя. - разсмях се и клекнах до стола и.

Сватба, точния човек това ме шокира:
-Хах.. ъм едва ли но добре ще си поканен. - помахах на сервитьорката за сметката и тя я донесе. Видях моята част от сметката и сложих малко пари, Клауд ме погледна и размаха пръст...

- Нееееее. - бутнах парите и настрани изправих се и с тяло закривах Бела извадих прарите и ги дадох.
- Приятен ден. каза сервитьорката и аз се усмихнах.
- На вас също и задръжте рестото. - обрнах се към Поли и подадох ръка.
- Хайде сега да потичваме мало по пажа ил ив гората ?

-Мм става ли да го отложим за някой друг път. Пицата ме натъпка и мисля да отида в къщи да поспя. - той кимна и си тръгнахме. Аз към къщи ,а той в някоя друга посока.

С Ани пристигнахме в закусвалнята доста бързо. Щом влязохме седнахме на една по-закътана маса, за да няма подслушващи след което извикахме сервитьорката:
-Аз искам един сандвич, без значение с какво, и една вода, за теб Ани? - погледнах Ана и изчаках да си поръча..

- Същото. - отвърна с тих глас и попита:
- Е, сега за какво ти се говори? - сервитьорката донесе поръчките и Бела започна да яде. Ана отхапа малка хапка и я преглътна. После погледна Бела и зачака отговора й.

Засмях се лекичко:
-Да започнем с любопитните теми, има ли някой при теб.. Под някой имамвпредвид..ъмм сещаш се, гадже? - бях се изчервила леко, усещах го, мразех да се изчервявам, но беше неизбежно. Отпих от водата, беше студена и гърлото ми леко замръзна, след което погледнах Ани, чакайки отговора й:

Ана се изненада от въпроса и се задави. После й каза, усмихвайки се срамежливо:
- Ам, да. Казва се Едуард, Едуард Кълън. Ами ти? Имаш ли ухажор? - извъртя темата й я погледна дяволито. Ана започна да си играе със бутилката вода. Като я подмяташе между пръстите си.

Задавих се и я погледнах упулено, след това започнах да се хиля:
-Аз и ухажор, моля те не съм по тези работи. По-добре ми е самичка, чувствам се независима. - отново се засмях и попитах:
-Ами вярно ли е че когато вамп... вие се влюбите оставате влюбени за цял живот или смърт или както там го наричате? - погледнах я въпросително, бях го чувала но не вярвах да е истина...

- Спокойно, аз не се обиждам ако ми кажеш вампир, кръопийца, студенокръвна или каквото поискаш. Аз съм такава и нито се срамувам, нито дразня. - каза усмихната, а после се замисли. - Да. Ние вампирите, когато се влюбим сме обвързани до самия край, в човека... по-точно обекта, когото обичаме. Е, винаги има изключения. Може при някои да не стане точно така, но принципно е така. - каза замислена. - Това за свободата е хубаво. Аз смятам, че още не си срещнала "господин вълк". Не от това за свободата. - посмихна се тя. Огледа се и забеляза, че някакво момче я гледаше. Някак си влюбено. Ана му се намръщи. Опитваше се някак да го отблъсне, че да не я закача, но май не успяваше. Накрая реши просто да се обърне, че да не го гледа, но усещаше погледа му как някак си прогаряше тила й. Стана нетърпелива и лек гняв я обзе. Бела забеляза.

-Помощ? Умея да ги разкарвам. - Ана кимна и отидох до момчето:
-Хей ти! Онова момиче там има приятел и ако не престанеш да я гледаш не само че той ще те напердаши а и аз. Така че по-добре престани! - усмихнах му се дяволито и се върнах при Ана която гледаше изумено.

- Страхотна си. Много благодаря. - каза, пускайки дълга въздишка на облекчение. Погледан момчето което си тръгваше ядосано. Тя му се озъби, точно когато той затваряше врата. После погледна Бела с поглед каващ "Ти си бог!"
- КАк го правиш? Аз никога не мога да ги разкарам. Ето това е одно от лошите неща да си вампир - излъчваш красота и те харесват заради това. Толкова е неприятно и дразнещо, аз се изнервам страшно. Нали? И тебе щеше да те дразни, а? - каза леко ядосана.