Къщата на Джейк Кълън

Това беше къщата


Това беше Холът

Това беше втория хол

Спалнята му

Това беше първата му баня

Втортата баня

Стаята за гости

Другата стая за гости

Кухнята

Зад къщата имаше басейн

А този басейн беше вътре на приземния етаж

Скоро пристигнахме в къщата му. Беше страхотна отвън, личеше че Барт има вкус. Той избърза напред и отвори вратата, влязох бавно и се огледах. Отвътре бе по-хубава. Притесних се, спомних си моята къщурка. Обърнах се към Барт но не го видях, огледах се и го видях седнал на дивана:
-Ахх тази вампирска скорост. - той потупа, мястото до себе си и аз се приближих плахо. Беше ми странно, къщата бе толкова голяма, чувствах се твърде малка. Засмях се при тази мисъл и седнах до Барт, облегнах се и погледнах изваяните му черти. Беше като нарисуван или изваян, но все пак беше вампир и това бе напълно нормално..

Засмях се и започнах да отговарям на въпросите по реда в който бяха зададени:
-Въпрос номер едно, къщата е страхотна, имаш вкус. Невероятна е! Втори въпрос, не няма нужда, мога да спя даже и на дивана, който е изключително удобен. - усмихнах му се и продължих в същия дух:
-И накрая, може чашка вода. - Заоглеждах наоколо, къщата беше наистина невероятна, също като неговото държание и всичко. Докато се усетя той беше до мен и ми подаде чашата, отпих глътка и я поставих на едно картонче върху масата. Обърнах се към него и казах плахо:
-Мерси за всичко, нямаше нужда. - усмихнах му се отново а той...

Студденината отново започна да обгръща тялото ми и затворих очи. Усмихнах се и казах:
-Хмм.. не съм се замисляла, може би ще се водя по твоите стъпки. - усмихнах му се отново и отворих очите си. Погледнах го и казах:
-Студен си. - Барт се размърда и понечи да махне ръцете си, но аз го хванах и казах тихо:
-Не дей, приятно е. - усмихнах му се ,а той...

Гледах го, не бях помръднала и сантиметър, усмихнах се и казах:
-Няма нищо. - подсмихнах се и сведох поглед на долу, усетих че гърлото ми е сухо и пуснах едната му ръка, пресегнах се за чашата и отпих няколко малки глътки. После поставих чашата на мястото й и поставих ръката си в неговата, която не бе мръднала. Не смеех да го погледна, беше ме страх, но не знаех от какво. Накрая вдигнах поглед и го видях че ме гледа. Усмихнах му се и той каза:

Усмихнах му се:
-Не знам, понякога говоря без да мисля. - вдигнах рамене:
-А и аз не познавам къщата ти за да знам какво да правя. - отново вдигнах рамене и се усмихнах леко:
-Относно какво да правим.. нямам си ни най-малка представа. - усмихнах му се и зачаках той да каже нещо:

Кимнах и се изправих, след няколко крачки напуснахме хола, и той ме поведе нанякъде. Бях леко нащрек, понеже не познавах къщата. Вървях по-бавно от Барт, затова той спря на няколко крачки пред мен и ме изчака да отида до него, след което ме поведе към някаква стая..

-Всичко е страхотно, а спалнята е много хубава. - усмихнах му се и продължих:
-А относно басейна, нямам бански нито нищо. - изчервих се съвсем леко, и се усмихнах притеснено. Отново забих поглед в земята ,но той повдигна главата ми и каза:

Вече бях сигурна че бях като домат. Той ме погледна в очакване, в погледа му се четеше че иска да му кажа "Да". Усмихнах му се и казах тихо:
-Добре. - той светна и ми подаде банския, и изчезна нанякъде из къщата. Взех банския и се обялок бавно, наметнах якето сирху себе си и зачаках Барт да дойде. Не мислех да ходя сама, защото щях да се изгубя, накрая той се появи и каза:

Подсмихнах се и свалих якето с което се бях увила:
-Няма нищо, днес много се извиняваш. - на ръката си имах ластих и прибрах косата си в конска опашка, за да не я мокря, прибирайки я оставих няколко кичура които скриваха татуеровката на врата ми. Влязох в басейна и почувствах топлината, заплувах към Барт и спрях на около 30 саниметра от него. Засмях се и го опръсках, той ме загледа учудено и...

Какво ли искаше да ми каже. Явно беше нещо за него тъй като следкато пусна осветлението отново не продължи мисълта си. Той тръгна да плува но аз го спрях и попитах:
-Какво искаше да кажеш? Беше нещо важно усещам го, но тока те прекъсна. - погледнах го мило и казах:
-Хайде, можеш да ми кажеш каквото искаш. - усмихах му се и се опуснах назад във водата, слушайки думите му...

П.П. - Аз ще лягам, ти пиши пък аз сутринта ще пиша. О и лека нощ!

Гледах като ударена от гръм. Не предполагах, че някога ще ме целуне вамир. Нямах никакви думи, отворих уста за да кажа нещо но единственото което се изплъзна беше "Аз.." . Затворих очи и се потопих във водата, в този момент не ми пукаше за косата ми. Седнах на дъното и постоях малко, за да ми се избистри мозъка. Явно се бях задържала малко повечко тъй като Барт ме издърпа на повърхността. Поех си дълбоко въздух и казах:
-Не, нямам гадже. - усмихнах му се, след което седнах на стълбичките по които се слизаше в басейна. Барт дойде до мен очаквайки отговора на въпроса ми. Тъкмо щеше да пита отново но аз му направих знак да мълчи и го целунах бавно и плахо. Отдръпнах лицето си и попитах:
-Това достатъчно като отговор ли е?

Излязох от басейна след него и се обгърнах с една хавлия:
-Ами не знам, мисля да се изкъпя, ако може. А после ще правя каквото ти кажеш, все пак къщата е твоя и ти си господаря тук. - усмихнах му се и взех якето си, наметнах го върху раменете си и погледнах Барт който ме гледаше. Сведох поглед надолу, мислех че това е сън. Ощипах се силно и изохах, Барт се приближи до мен казвайки: