Творчеството на Лейна

Сияние

Гледам в нощта,
изпълнена с мрак,
част с тъга,
част с утеха.
Цветовете играят,
планината блести,
сиянието се задава в необятни ширини.
Символ на страст,
на спокойствие дори.
Красотата ми носи,
в бездънни долини...

Повече просто не мога да измисля!

Мога да кажа едно нещо: Бравоооо!
Ти си почетен поет от 21 век, 2009 година!

Страхотно е!!!!!!

Мерси,уж че нямах муза да пиша.

Само мечта

Сънувам всяка нощ,
Мечтая всеки ден,
Да видя те,
Да докосна те.
Чувствата си да разкрия,
Пред теб и само теб.
Ти знаеш,
И се маеш,
Дали ще събера смелост,
Но ще го направя.
Минават дни,
В думи неизказани,
Действия ненаправени,
И мечтите си остават мечти.
Не ме обичаше,
Не ме ценеше,
Лъжеше,
Ала не се интересуваше.
Всичко,
Което се надявах да има-беше само мечта!

По действителен случей!

Една История

Нашата история,
Нашата песен,
Една щастлива мечта,
Една неизпълена съдба.
Една неуморима любов,
Едни прекрасни чувства.
Една истина,
Една история изпълнена с лъжа.
Едно предателство,
Едно съсипано доверие,
Една съсипана приказка,
Едни разбити мечти,
Едни тежки сълзи,
Едно разбито сърце,
Едно сърце-моето.
Доверието пропадна,
Чувствата отлетяха,
Само сърцето,
Кърваво тупти,
А сълзите се стичат,
Без утеха
Не ще направят нищо те,
Ала предателството не ще простят,
И сърцето не те ще излекуват.
Но теб ще забравят.

Имало в едно село, едно момиче,което винаги било много щастливо и се радвало на живота. Обичало всички и ги уважавало. В същото село живеел и момък,който бил много красив. Той искал най-красивата девойка от селото да бъде негова жена. Искал именно това момиче,което беше девойка,красива,стройна и прекрасна. Осите и бяха руси и лъчите сякаш живяха там. Лицето и винаги грееше с една широка усмивка.
Един ден,отиде при девойчето.
-Искам да се ожениш за мен!-каза момчето.
-Аз ще се оженя за този,който ми е по душа и сърце. За него да бъда равна и да споделям същите чувства,каквито са неговите.
Момъкът се зачудил над това,което каза момичето и се отдалечил от нея. Но след дни,бащата на девойката се разболял и казал на дъщеря си да се ожени за момчето,за да може да не останат сами с майка си. Момичето било нещастно от казаните думи и отишло на езерцето,където слънцето грееше ярко,но не огравяше така ярко лицето и.
-За какво тъжите,красива девийко?-попита един глас.
Тя надигна очи и съзря млад момък,не приличаше натози,за който трябваше да се ожени и който и беше предпожил брак.
-Трябва да се оженя насила. Не можете да ми помогнете.-каза натъжена,но продължаваше да гледа момчето.
След това те дълго си говореха и тя се развесели. Отново се радваше и лицето и сияеше,така прекрасно,както преди. Беше започнала да се влюбва в него,но не можеше да му го каже. Не беше готова за това.
На следващия ден,когато тя излезе от къщата на родителите си се заглега. Искаше и се да види същия прекрасен момък,който беше видяла предишната вечер. Надяваше се,че ще го намери на езерото,но той не беше там. Изминаваха дни и нощи,а от него нямаше вест.
Един прекрасен ден тя разбра,че принцът на тяхното царство ще се жени,но никой не знаеше,коя беше неговата избраница. Това особено не интригуваше девойката,защото не вярваше принцът да е избрал някоя от тяхното село. Тя реши да се върне на езерото. Кога дойде и седна видя същата обстановка,която беше като си тръгваше след срещата с момъка. Седна на същото място и чу глас. Познат и глас. Погледна и това беше същият човек,който тя се надяваше да види.
-Не съм те виждал отдавна.-каза той.
Момичето обърна внимание,че той беше в доспехи.
-Аз съм принцът на кралството. След това коленичи пред нея,а тя беше права.
-Искам да е помоля да се ожениш за мен!-каза момчето.
Девойката беше толкова щастлива,че веднага се съгласи. Така се намери и достатъчно добро място за живеене от селото,уж,че и то и липсваше,също така се намериха и пари и лекари,които да излекуват баща и,които скоро се оправи,а тя беше щастлива и заживя щастливо с принцът,който и се беше явил като невинно момче,а се беше оказал принцът на нейните очи,без самата да знае за благородничеството му,но не я и интересуваше. Тя беше по-жастлива от всякога и двамата заживяха щастливо....

Прекрасно, браво!

Роза

Роза бодлива,
роза прекрасна,
кажи ми,
роза словестна,
поетеса прекрасна.
Как избираш,
роза небесна,
роза прекрасна,
кого да убодеш,
кого да избереш.
Ти като любовта,
си непредвидима,
като прикаска великолепна,
като цветето омайна,
като червеното бодлива,
но все така красива.

Страх

Стръхът обзема ми душата,
поглъща я в тъмнината,
без следа,
без смисъл.
Сърцето ми тупти,
но в другия му ритъм.
От страх се чувствах аз различна,
променена и драстично,
душата ми с лъжица стръха изгребва,
без частичка да остане.
Но страхът започва в тъмнината,
където е съдбата,
изпълнена с тъгата,
пречинена от сърцето,
обзето в любовта,
завършваща с раздяла.
И сълзите не ще я спрът,
и болката не ще я върне,
а стръхът ще я оеземе
и погълне,
но не ще я върне!

Когато.....

Когато сърцето нараненото тупти,
в заветен дар,
думите не могат да опишат,
цялата жал,
сполеяла моята душа,
нима това е моята съдба,
забъркала се в поредната игра,
без изход незнаен,
и отговор неясен.
Да се измъкнеш-невъзможно,
да се откажеш-тревожно,
а да загубиш-възможно!

Нощна картина

Луната блести,
вятъра пее,
морето шепти,
а звездите танцуват.
Нощна картина се открива пред мен,
нощна картина завладява ме мен,
Луната,като красива девица,
Вятъра-млад момък небесен,
Морето-юнак смелчага,
Звездите-таньорки ненаглядни,
в нощната картина необятна,
изграят в хор с прекрасна картина,
с дар небесен,
сякаш с четка нанесен,
с бои живи,
с цветове красиви,
жива картина,
ненагледно красива....

Невроятни браво! Продължавай все така!

Страхотно е браво

Страхотни са!! Браво!!

Всичко е страхотно!!! Ти си велика!!! Давай все такааааааа!!!

Кира и мен ще разплачеш пишеш много хубаво,

Алис Кълън написа:

Кира и мен ще разплачеш пишеш много хубаво,

Мерси! Старая се!