Творчеството на bella_talbet (Рисунки)

Еми айде първа да се престраша

Такам попринцип рисувам, но общо взете по филми и такива неща.. ето едно от така наречените ми "произведения":

Клик

На тема любимия ми сериал е.. има и диалог ,но не се вижда много много та да ви го кажа:

-Дийн?
-Нее!Муфасааа!
-Пич..Това е "Дисни"!?Наистина се надявам да е заради някой случай с духове..
-Това е само защото нямаш сърце!!!

Попринцип това трябва да е Розали амаа...

Котянци Very Happy

Е кажете си мнението , и не ме щадете от критики. flower

Харесват ми! lol!

Много яко рисуваш! bounce

Мерси! Радвам се че ви харесват. хепи

Ето още от рисунките ми(не са рисунки на героите, а на имената им):
Здрач

Алис

Джейк

Невероятни!

Върха!!!

Мног оса хубави браво Smile

Прекрасни! Поздравления!

Хубави са ^^ И надушвам фен на Supernatural?

Такам, това е първият ми опит да пиша нещо... според мен се получава добре, но вие решете. Ще пусна първа глава, а ако ви хареса ще пусна и другите. "Книгата" ми се казва:

Мрачна история

Глава първа: Началото

Беше полунощ и през гробището бягаше момиче гонено от някакво чудовище. Пълната луна осветяваше леко гробището и Лаура, така се казваше момичето на около 20 години, бягаше бързо, но силите й я изоставяха. Изведъж пред нея изникна корен на едно дърво и тя се препъна в него. Звярът забави ход и скоро беше до нея. Момичето се обърна и видя куче, кучето оголи зъби и изръмжа силно. Приближаваше се бавно към Лаура карайки я да настръхва от страх, тя не можеше да помръдне и трепереше като лист. Явно това целеше кучето. Изведнъж от тъмнината се появиха контурите на човешко тяло. Човекът вървейки бавно заговори:
-Стига Алекзандър, не искаш да ни намерят нали!? – кучето се обърна и се завъртя бързо, скоро пред Лаура изникна едно русоляво момче с кожа по-бяла и от най-белия сняг и очи сини като небето. Той се приближи до мъжа и му отговори ледено:
-Какво искаш да кажеш? Не мога ли да се позабавлявам, нямаше да я нараня... може би. – той се ухили зловещо към Лаура и се обърна отново към непознатия господин, който я беше спасил. Той заговори:
-Виждаш ли Алекзандър.. казваш „може би”, никога не губи контрол! – той се приближи към безпомощното момиче и й подаде ръка:
-Хайде мила стани, Алекзандър няма да те нарани. – той направи кратка пауза и попита русолявото момче:
-Нали? – Алекзандър изсумня и каза:
-Това че ти си толкова скован Стафан не означава, че и аз трябва да съм такъв като теб. Кога хапна нещо по-силно от катеричка? – другият мъж се увери че Лаура е добре и изръмжа на Алекзандър, в знак че е загазил. Поотпусна хватката си през кръста на Лаура и каза:
-Аз съм Стефан , извини брат ми, той не умее да се сдържа. – Стефан се усмихна черовно на Лаура и я погали по дългата кестенява коса. СЛед това погледна към Алекзандър който изсумтя нещо от типа „Ще ти го върна тъпкано” и заминас грациозна походка. Лаура остана дълго загледана в гърба на русолявото момче , но усети погледа на Стефан който чакаше тя да се представи. Момичето пое дълбоко въздух и издишвайки бавно, плахичко заговори:
-Аз съм Лаура, Лаура Джонсън. Ъмм приятно ми е...предполагам. – Джонсън заби поглед в земята. Беше я страх да погледне високият мъж до нея, който изглеждаше на не повече от 24 години. Висок не повече от метър и осемдесет, той имаше кафеви очи, доближаващи се до черното,с черна коса и адски бяла кожа.
Мълчанието беше неловко както за Лаура, така и за Стефан, поне според нея. Вдигайки поглед тя установи че Стефан е забил поглед в нея мислейки какво да каже. Накрая от устата му се изплъзнаха две думи които накараха Лаура да се изчерви като домат:
-Красива си. – момичето погледна надолу и кестенявите й коси поднаха пред лицето й. Тя погледна към часовника на дясната си китка и установи че минава 1 часа. Лаура изправи лице и стреснато промълви:
-Трябва да тръгвам, закъснявам.. съжалявам. – момичето се усмихна и се затича в обратната посока. Изведнъж Стефан я настигна и я хвана за ръката:
-Хей, Лаура нещо против да те изпртя, не искам пак да паднеш. – той се усмихна черовно, което накара момичето да му се усмихне в отговор , но и й пропомни за случката тази вечер. Това я накара да се замисли какво се случи и несъзнателно попита Стефан:
-Какво си ти? – той преглътна и затегна хватката си, отговаряйки простичко:
-Нищо което ще те нарани. Тръгваме ли? – момичето кимна и с бавна крачка потеглиха към дома на Лаура.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ По-късно ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

След 40 минути двамата със Стефан стигнаха до една светло синя къща, с бяла веранда и голяма градина. Лаура спря пред пътеката на къщата и каза:
-Е тук живея. Мерси за...всичко. – момичето се усмихна и понечи да си тръгне, но придружителят й я хвана за ръката и каза:
-Няма ли поне едно лека нощ? Нека ти покажа, лека нощ госпожице Лаура Джонсън. – той се поклони и се засмя. Лаура не издържа и също прихва в смях, след това се поклони и каза същото. Стефан се засмя и отвори вратата на къщата, задържа я докато момичето влезе и си тръгна. Влизайки Лаура се захили. Стефан беше твърде изискан и възпитан, а тя му пожела само едно „лека нощ” и то изпросено. Качи се бавно по стълбите и влезе в банята си, огледа се в огледалото и видя колко е мръсна всъщност. Взе халата си и влезе да се изкъпе, след като излезе облече пижамата си и легна на леглото си. При „помирисването” на възглавницата момичето заспа.

П.П. - Приятно четене. хепи

Домашното ми по Изобразително..

Творчеството на bella_talbet (Рисунки) Smk659

А това го правих в час по Италиански..

Творчеството на bella_talbet (Рисунки) Smk651

А защо не учиш,бе! Тцтцтц! Базик! Поли,много са яки!

Мерси, радвам се че ти харесват.. а по въпроса с ученето - госпожата изпитваше цял час едно момче и нямаше какво да правя... хепи

Всичките ти рисунки са страхотни. Също така много ми хареса първа глава от книгата ти. Продължвай в същия дух, а аз чакам продължение.

» Творчеството на Хикари~ .::Рисунки и клипове::.
» Творчеството на Лейна
» Творчеството на Тришката!
» Творчеството на Ренесме
» Творчеството на Тейлър