Кафенето

Свободно РП.

Отворих вратата и отново иззвъня едно от онези звънчета. Обърнах се към нея:
-Хайде да сядаме. - помахах с ръка на един от сервитьорите и седнахме на масата до прозореца. Сервитьора дойде:
-Добър вечер какво желаете?
-Мм една кола и вода.. Еми ти вам..- усетих се и спрях, усъзнах че не знам името й.. за да не се издам я ритнах, не много силно за да каже своята поръчка..

Триша сви устни от болката и се усмихна престорено.
- Една Фанта.- каза тя и се обърна към върколака. Когато сервитьора се отдалечи Триш махна усмивката.
- Никога не прави така!

Завъртях очи:
-Стига де, по-добре ли беше да те изоблича? Как се казваш между другото, за да не стават такив грешки? - ухилих й се и видях сервитьора който носеше поръчката:
-Заповядайте момичета.
-Може ли сметката, за всеки случай? - усмихнах му се и той се отдалечи, по-добре беше да ни притесни сега отколкото по-късно, нямах намерение да се правя на много мила и пред него.

- Триша Кълън.- още веднъж се представи момичето и отпи от Фантата.
- Ти къде живееш?- Три беше свикнала да пита глупави неща.


П.П.Трябва да ставам. Може да довършимРп-то утре. Ако искаш приключи го.

-Ла Пуш. - изпих си нещата и платих моята част от сметката, а тя нейната. Тръгнахме си и тръгнахме в различнки посоки, тя към къщата на Кълънови а аз към Ла Пуш..

Спрях пред кафенето и слязох нямаше какво да търся там но тук ме познчаваха мястото го държеше един вампир мой познат и когато идвах вместо сокове и други глупости ми дава кръв.Влязох и седнах на една маса сервитьорката дойде и попита.
- Господин Волтури радвам се дави видя отново обичайното ли ще е ? - попита тя и аз кимнах.Тя отиде и подаде поръчката ми.

Дойдох в кафенето. не бях идвала тук,за да пия кафе,което беше ужасно,защото аз обичах само кръв. Когато влязох в дъното имаше човек,който ми беше адски познат. Когато се приближиш,разбрах,че това е Алек от семейството,затова отидох при него.
-Здрасти,Алек. Как си?-казах и седнах до него.

- Здравей Джийн хубаво е че те виждам отново изглеждаш много добре.Аз съм добре тъкмо приключих с урака по пиано и дойдох тук да си почина и д пийна нещи червено. - погледнах към сервитьорката и казах.
- Още едно. - поръчах и на нея кръв.
- Позвам собственика който е като нас и когато идвам тук ми дава нашата напитка.

Кръв, надушвам кръв... Влязох в кафенето с надеждата да не срещам никого. Няма нужда да казвам че не се получи така. Не само имаше хора, но и там беше вампира от днес. какъв късмет...

- О всемогъщи боже отново ли тя ? - изпъшках тежко и погледнах към Джийн.
- Виждаш ли онова момиче там тя е валпир но се храни с животинска кръв,а знаеш аз колко маразя такива като нея те са срам и позор за вампирите. - казах аз и се облегнах назад.Имах една идея можеби можех да я нарпавя свестен вампир.
- Дженифар същото и за нея. - говорех на сервитьоркат аи посочих на кой да занесе същото.Прясна човешка кръв.

Абе тоя нещо ебаваше ли се.
- Заповядаите госпожиже. - каза момичето= Вбесеният ми поглед я поряза като нож= Тя остави треперещо чашата и побягна на някъде. Големите ми зелени очи се впериха в ктевта и чашата се пръсна. Крвта вътре оплиска лицето ми. Облизах устните си и няколко алени капчици. Пред очите ми изникна 16годишно русо момче....притежателя на кръвта. Погледнах чистокрувният...

- Джийн идвам след секунда. - изправих се и отидох до момичето поставих и своята чаша пред нея и казах.
- Не ти ли хареса ? Нейскаш ли още ? Не ти ли стана по хубаво ? - зададох няколко въпроса и зачаках отговор.Исках да се върна при Джийн харесвах я беше различна от останалите от семейството ни.

- Ти нямаш ли си свои живот?!? - попитах аз гледайки го в очите. Погле да ми доста нажежи обстановката. Странно беше един от малкото хора които можеха да ме ядосат. Как успяваше.?!? по принзип бах много спокоина...

- Имам си дори виждаш ли онова момиче там.Харесвам я и исакм да и го кажа но първо съм решил дате направя истинска вампирка.Пийни щети хареса.И да знаеш че се казвам Алек Волтури. - клекнах до масата и и зачаках да пийне от прекрасната червена течност.

- Собствената ти сестра= - казах тихо аз. Потопих пръст в течноста и го облизах
- Мъж на 30години, тъмнокос и чернеок. Презиран от всички, самотен и отчаян. Мечтаел е да лети но така и не се е отлепил от земята, никой не го е било грижа за него. обичал е само себе си, работил е само за себе си. - казах спокойно аз и пак вперих очите си в него...

- Тя не ми е истинска сестра ние сме нещо като Кълън но несме толкова няма дума с която даги опиша.Ние сме просто съкланици поне засега. - глеах как си случеше пръста.Изправих се и взех чашата отворих и тя ме погледна очудено това и чаках изсипах калко о кръвта в устата и отново приклекнах.
- Сега е по одбре.

- Не не е. - казах аз ядосано чашта се пръсна и го поряза. Личеше си че е чистокръвен
- Дълбоко в себе си обаче завиждаш на кълан нали. - казах аз нажежявайки обстановката. Направо усещах как въздуха пулсира. Приближих глава и му казах на ухото
- Завиждаш им за волята и упоритостта. - прошепнах и се усмихнах.
- каква загуба. - казах до кат се отдръпвах и погледа ми се спря на зарастналата рана, нямаше и помен...

Мразех Кълън и това ме ядоса да и завиждам стиснах края на масата за който се бях хванал толкова силно че масата започна да пука.
- Да им завиждам за волята и упоритоста ти луда ли си ? ЗНаеш ли от колко време аз се здържам да незалича теб,Кълън,Вълците и твоя дружелюбен клан.Да им завижда боже ти неси вред. - изръмжах аз ядосано едва се здържах да нея хвана за врата.

- Кротко кротко. - казах със спокоен глас, който още повече го вбеси.
- Какво е това изчервяване? - попитах аз и пръстите ми посочиха леко розавите му скули
- Существуването на вампири само по себе си е тъжно. - пророних аз с леко отнесен глас Колко проблемнно...

Опитвах да се успокоя дишах издишвах бях чул че помага но нестана.Изправи хсе и отидох в кухнята взех една банка с кръв и я изпих бързо.
- Оооо. - казах аз вече спокоен.Обичах кръвта действаше ми успокойятващо.
- Алек кой те ядоса сега ? - попита готвача който ме познаваше.
- Здравей Едмонт.Ето онази там каза че съм завиждал на Кълън за това че имали упорството и така на татък. - той взе банката и я изхвърли.
- Вече съм сигорен че си по добре.Хайде върви зада не заподозрат нещо. - кимнах и се върнах при момичето Джийн се беше зачела в едно списание.

- Не можеш да контролираш емоците си. Когато вампира е гладен или ядосан истинската му страна се показва. - казах кротко аз.
- Хората са слаби и беззащитни, защото не мразят достатъчно. но аз не мога да повярвам че се наслаждаваш на викожете им...

Ударих с ръка по масата и тя се разцепи надве.
- Наслаждавам се и още как харесва ми да усещам чувствата на хората това което са преживели човешката кръв е по добра прави те по силен.Животинската просто засища глда ти за известно време. - казах аз и се обърнах към Джийн която беше вперила поглед в мен.

- никога не съм предполагала че си глупак. - казах аз и не отместих поглед от очите му.
- Значи ти харесва да отнемаш мечтите и надеждите им, близките и приятелите им@ - попитах със студен глас продължавайки да го гледам проницателно...

- Мен някой попита ли ме дали исам да съм вампир ? Еми ти мислиш ли че животните нямат семейство,приятели,дом,мечти,надежди ? Те са живи същества те също имат мечти и желания и аз имах но сега съм зависим от това да пя кръв.Пия човешка кръв защото така подобава за вампир защот осъм по силен и защото така изживявам част о живота който никога несъм имал.Пиейки кръвта им аз получвам знанита и спомените на хората.Така ставам по умен,силен, и разбирам какво несъм изпуснал.Не съм изпуснал болестите,глада,беднотията,смърта.Аз няк=ма да умра никога и това е ми харесва.