Творчеството на Тейлър

Посвещавам тази глава на всички хора, които са идвали на Рожденните ми дни...

5. Рожден ден

Седми Февруари е. Имам Рожден Ден. Щях да излизам с приятели навън. Тези приятели бяха групичката от вчера плюс брат ми Джейкъб. Беше 10:00ч когато станах. И Джъстин ме прегърна и каза:
- Честит седемнадесети рожден ден!
- Мерси, Джъстин. – казах аз.
Той ми подаде лилава велурена кутийка за бижута и ми каза:
- Отвори я!
Отворих я, а вътре имаше едно прекрасно колие със сърце. Точно по мой вкус, сякаш аз съм си го избирала.
- Благодаря много, Джъстин, страхотен си! – казах радостно.
Имах намерение, когато излизам тази вечер да си го сложа. Майка ми Дженифэр и Баща ми Евън ми подариха парфюм, златно колие, обеци, гривна и пръстен. Обичам бижутата. Бих умряла за тях и винаги ги приемам с радост. Джъстин ме изчака да се наглася и излязохме. Събрахме се с другите. Не исках подаръци, но не можех да ги избегна. Мери ми подари книга. Обичам книгите. Ерика заложи на блуза, която беше много хубава. Беше червена, а аз обичах червеното. Вал ми подари пръстен. Явно ме познаваше доста добре. Така всички се изредиха. А Алек ми подари едно прекрасно колие, даже може да се каже, че е по-хубаво от това на семейството ми. Зарадвах се много и Алек ме целуна пред всички. Увих ръка около врата му. Беше хладен. Докато траеше целувката мислих за последствията. Джъстин ме изгледа странно. И Алек му каза:
- Брато, вземам сестра ти.
Засмях се, а Джъстин все още гледаше доста странно. Цялата вечер се забавлявахме. Прибрахме се вкъщи, треснах се на леглото и неусетно заспах...

МАРТ

АПРИЛ

МАЙ

ЮНИ

ЮЛИ

Посвещавам тази глава на Николета, в книгата като Вал!


6.Лагер

Вече е Август. На осми заминавахме на лагер. Минаха двата дена за подготовка и дойде осми. Тръгнахме. В автобуса Мери беше седнала до мен. Доста се сприятелихме. Разказах й как в първия ден познах гланца й. Тя се засмя а аз се учудих от реакцията. Тя ми каза:
- А знаеш ли какво аз си помислих когато те видях за първи път?
- Какво? – попитах любопитно.
- Ами, че ти си примадоната на цялото училище и всички се въртят около тебе. Всички ти завиждат. Дори и Ерика. Тя ми го каза, когато сядах до нея по Алгебра. Първо се чудех дали ходиш с Алек, но после разбрах, че е истина. Честно казано двамата сте сладка двойка.
Разсмях се.
- Как си могла да си помислиш това за мен. А аз мисля, че между теб и Антонио има нещо специално. Той те гледа доста влюбено.
Когато вече почти пристигнахме Мери подаде глава пред мен за да може да надникне през прозореца. Аз бях седнала откъм прозореца. Вече виждахме морето. Автобусът спря. Влязохме в хотела. Стаите бяха за по четири човека. Ние не се бяхме разбрали кои ще сме като другите. Знаех само че ще бъда с Мери. Ерика дойде при нас и ни попита дали може да е с нас. Кимнах положително. Трябваше ни още един човек. По едно време изкрещях:
- Ваааааааал!
Вал се обърна и дойде при нас. Изглеждаше объркана. Попитах я:
- Добре ли си?
- Да. – каза тя. – Но не знам с кого ще съм в стая.
- Ела при нас. Имаме едно свободно място. – извика Мери преди още да съм си отворила устата.
- Супер. – каза Вал.
Влязохме във стаята. Избрах си леглото до прозореца. Обичах прозорците. Когато вече се настанихме, всички се изкъпахме и отидохме на разходка по плажа. По едно време се срещнахме с момчетата, които се бяха запознали с друга групичка от този град. Така че нашата стана двойно по-голяма. Вече се свечеряваше. Отидохме до центъра да хапнем нещо. Там намерихме някакво заведение което приличаше на Мак Доналдс. Сандвичът, който ми донесоха беше огромен и не можах да изям дори и половината от него, затова като тръгвахме го оставих. Вече беше тъмно. Бяхме отново на плажа. Не знам как на момчетата им хрумна идеята за нощното къпане и те влязоха във водата. Бях със големи слънчеви очила и легнала на един шезлонг така че не виждах много-много какво става покрай мен. По едно време нещо ме намокри. Видях, че беше Алек, който беше разтръскал косата си около мен. Сега все едно се беше правил на бодлички. Той клекна до шезлонга и ме попита:
-Искаш ли да влезеш във водата?
- Не, благодаря! – отговорих със смях.
Изведнъж той ме хвана и започна да тича с мен към водата, но на брега се спря и реших, че се е отказал. Влязохме във водата. Алек още не ме беше хвърлил, но очаквах всеки момент да го направи. Изведнъж той се потопи и аз се задавих от водата която влезе в гърлото ми. Веднага го опръсках. Опита ми беше безнадежден. Поглеждайки неволно видях, че едно момче от новата група говори с Мери на плажа, а тя си играе със моите слънчеви очила. Попитах Алек:
-Хей, този дето говори с Мери не е ли Майк?
-Да той е!
Тогава той ме потопи и вече и цялата ми коса беше мокра. Отново ме взе на ръце и излязохме. Ник от новата група извика:
- Както влязоха, така излязоха!
Алек се изсмя и ме остави на шезлонга. Мери извика:
- Хайде гол покер като се приберем! Всички в 22:00ч в нашата стая.
Погледнах я странно.
- Мерииии! – Извиках аз.
- Съгласни сме. – доволно каза Алек и ми намигна.
Засмях се и тръгнахме да се прибираме. Имахме един час да си въведем в нормален вид и да навлечем колкото повече дрехи можем. Момчетата дойдоха. Извадихме картите и почнахме. Няколко игри все Алек печелеше и ми се хилеше, когато махах поредната блуза или потник. Вече беше доста късно. Някой каза, че иска чипс и аз се навих да отида да купя. Алек дойде с мен. Когато излязохме от хотела той уви ръка около талията ми и аз се облегнах на него. Беше удобен, ако можех така да го кажа. Той заговори:
- Какво ли правят другите? Сигурно още играят.
- Сигурно е така. – казах смирено.
Замислих се, че още две седмици щях да бъда далеч от родителите ми и да не забравям най-хубавата подробност. Две седмици с Алек. Ухилих се доволно, а той ме изгледа странно. Той също ми се усмихна чаровно. Вървяхме пет или шест минути, ако не се лъжа. Най-сетне намерихме магазин, влязохме вътре и аз се запътих към щанда с чипсовете. Алек ми смигна и каза:
-Сега се връщам.
Кимнах и се зачудих какво ли е намислил. Избрах някакви чипсове и той се озова зад мен с две бутилки водка и една бутилка бира.
-Кааакквоо? –измърморих под носа си.
-Е сега, без това не може. – разсмя се той.
Отидохме на касата. Продавачката го изгледа странно, но нищо не каза. Подадох и чипсовете. Платихме и се запътихме отново към хотела. На входа нямаше проблеми с алкохола, който очевидно пренасяхме. Качихме се в стаята и когато влязох неочаквано видях как Майк е прегърнал Мери, а очевидно на нея и е много комфортно.
-Какво става тук? – попитах неуместно.
-За десет минути ни няма и вие сте се награбили всички. – засмя се Алек.
Разсмях се и аз. Видях как Вал се отпусна върху Марин. Учудих се доста, а Алек се засмя и извади бирата и водката от сака. Марин, Майк и Николай извикаха:
-Уоу, пич супер си. – в един глас.
-Лис, уцелила си шестица от тотото. – извика засмяна до уши Ерика.
-Даже и десятка. – добави Мери.
Всички седнаха на земята, а аз отидох до кухнята в апартамента ни за чаши. Върнах се. Раздадох на всички и седнах на земята до Алек. Той ме прегърна силно, а Мери започна да раздава. Не ми вървеше много и се отказах. Предпочитах да гледам как гаджето ми побеждава другите. Вече стана дванайсет през нощта и гледах как Майк се прозяваше.
-Хей, момчета защо не спите в нашия апартамент, всички сме по двойки все пак! – извика Ерика доволно.
Замислих се. Осем човека в една стая, при това на четири легла. Двойките бяха Аз и Алек, Мери и Майк, Вал и Марин, Ерика и Николай.
-Защо не! – каза Алек и ми смигна.
Усмихнах се чаровно и отпих от чашата си. Стана вече късно и другите поискаха да лягаме. Излязох на терасата да видя звездите и изведнъж нечии топли ръце ме прегърнаха. Усмихнах се и той попита:
-Какво правиш?
-Гледам звездите. – засмях се тихо.
Той ме хвана за ръката и ме завъртя към него. Целуна ме така, че коленете ми се разтрепериха и се запътихме към стаята. Влязохме, а всички бяха налягали и вероятно заспали. Легнах в леглото си и Алек легна зад мен. Уви ръка около талията ми и така неусетно заспахме.

Посвещавам тази глава не всичките вечери, прекарани с прекрасните ми приятели


7. Море от емоции

Когато се събудихме в стаята, случайно бях под Алек. Огледах се и от всяко легло висеше по една ръка или крак. Засмях се тихо и понечих да помръдна. Не можах. Алек се разбуди ми каза:
-Къде отиваш? Не те пускам.
-Никъде. Спокойно тук съм.
-Добре. –измънка тихо и отново заспа.
Изглежда махмурлука беше хванал всички момчета. Размърдах главата си и осъзнах, че е застигнал и мен.
-Хей, някой да ми подаде аспирин и вода. Два броя аспирин моля. – казах тихо, за да не събудя Алек, който спеше като ангелче.
Никой не ми отговори и аз реших да се опитам, да се измъкна от прегръдката на Алек. Успях след близо две минути. Отидох и взех вода и блистер с аспирин. Върнах се и седнах на леглото до Алек. Разтръсках го малко и той надигна глава. Взе чашата и аспирина и ги изпи. След това отново тупна глава на възглавницата ми. Мери се размърда и стана.
-Хей, добро утро! – извика тя.
-Ъм, искаш ли цял ден да идем на плажа заедно с момчетата? –смотолевих тихо.
-Да, харесва ми идеята. Хайде да събудим всички. – засмяхме се.
Отидох до Алек и го целунах. Той се размърда леко и аз му прошепнах:
-Хайде ставай, сънчо, отиваме на плаж!
-Добре, слънце! – засмя се тихичко.
Мери събуди всички други и момчетата се отправиха към тяхната стая. Ние облякохме банските си и оправихме долу-горе леглата. Напълнихме една плажна чанта и тръгнахме към стаята на момчетата. Преди да влезем видях едната учителка, която беше с нас, да се задава от другата част на коридора и бутнах вратата на момчетата.
-Готови ли сте? – извикахме всички.
-Да! – смотолеви Алек и дойде при мен.
Целуна ме, а Майк сграбчи Мери. Засмях се и дадох малко зор на нещата:
-Хайде, побързайте!
Изчакахме близо пет минути и всички заедно тръгнахме към плажа. Майк носеше чантата, а всички по двойки вървяхме отзад. Плажът беше на петнадесет минути от хотела. Ние с Алек вървяхме най-отзад. Видях магазин и влязох да купя сода и солети, защото няма как просто после да не ме накарат да се върна. Излязох, а Алек ме чакаше. Минавахме, държейки се за ръце и всички ни гледаха странно. Не се учудвах.
Вече бяхме на плажа. Отидохме на най-далечната част, където нямаше никой, защото искахме цялата компания да сме сами. Сложихме кърпите на шезлонзите и влязохме във водата. Така премина и целия ден... Тръгнахме към хотела...

8. Неочакван sms

На път за хотела Майк започна да разказва вицове. Смяхме се на един от тях много. Продължихме нагоре по пътя и Алек уви ръка около талията ми. Бях със къси панталонки и извадих Mp3-ката ми от джоба. Пуснах любимата си песен и завървях напред заедно с Алек. Явно и той харесваше песента, защото клатеше глава в ритъм. Видях едно малко кученце и изтичах да го видя. Алек ме последва държейки ме за ръка. Кученцето беше много малко и сладко. Наведох се да го погаля и то започна да ми ближе ръката. Засмях се и усетих как Алек ми придърпа към себе си. Ухилих се доволно и погледнах към останалата част от групичката. Всички вървяха по двойки. Изглеждаше, че въобще не бяха осъзнали, че нас ни нямаше. Когато вече тръгнахме към хотела видяхме постер на дискотека, която отваря врати на следващия ден т.е. утре. Алек ме погледна и ми се усмихна. Отвърнах със същото. Закрачихме напред по-бързо и аз се зачудих дали той си мисли това, което и аз си мисля. Явно е така, защото през целия път той не спря да се смее на нещо. Прибрахме се по стаите. Изкъпахме се. Както винаги аз първа. И започнахме да се приготвяме, защото щяхме да излизаме на тур по магазините. Облякох къса дънкова поличка и потник с гол гръб. Изглеждах добре. Изправих косата си и я топирах, както обикновено правя точно в мой стил. Гримирахме се и тръгнахме към стаята на момчетата. Преди да влезем вътре Вал измърмори:
-Дали са готови?
-Ами ако не са? – добави сърказтично Ерика.
-Готови са естествено, ние се бавим повече от тях. – добавих и избутах Вал вътре в стаята.
Тя влезе с гръм и трясък и се озова в прегръдките на Марин. А аз се хвърлих на врата на Алек. Той ме целуна страстно и когато отлепих устни видях че е гол до кръста. Попитах го:
-Защо не си облечен?
-Ами не ми остана време от теб! – засмя се той.
Засмях се и аз:
-Имаш една минута да се облечеш и тръгваме.
-Добре шефе! – разсмя се той.
Изведнъж телефона ми звънна. Получих sms. Беше от Дейв- бившото ми гадже. Беше написал, че още ме обича и иска да сме заедно. Веднага изтрих съобщението. Вече бях на друга вълна. Само Алек ми беше в главата. Когато вече се събрахме всички тръгнахме към центъра на града.
Държах телефона и слънчевите си очила и вървях замислена. Алек ме гледаше странно през целия път до главната улица с магазините.
-Какво ти има, слънце? – попита загрижено той.
-Нищо ми няма. Просто съм се замислила. – отговорих смирено.
-За какво? –спрях въпроса му с целувка и той се отказа да пита.
Вече бяхме на главната улица и виждахме магазините. Вал влезе в първия, който видя. Така минаха часове в обикаляне по магазините. Харесах си едни обувки и си ги купих естествено. Когато вече Вал не можеше да държи саковете с покупките решихме да седнем някъде да вечеряме. Вече беше девет часа вечерта. Седнахме в нещо като пицария, но никой не яде пица. Така седяхме час и нещо. После се запътихме отново към хотела и телефона ми звънна. Беше брат ми:
-Здрасти, Лис, как е лагерът?
-Супер е! Всичко е много готино. – отговорих жизнерадостно.
Ами как е Алек? – попита със смях той.
-Мразя те! – извиках и се засмях силно.
-Имаш много поздрави от нашите. – каза той сърказтично.
-Мерси. Прати и на тях. Трябва да затварям. Целувки. Чао! – прекратих разговора.
Отидох при останалите и Алек ме попита:
-Кой беше?
-Брат ми. Спокойно никой няма да ме открадне. – засмях се силно.
Той ме прегърна силно и ме целуна опияняващо.

Посвещавам тази глава на родителите си, които страшно много обичам

9. Незабравима нощ

Когато вече влязохме в хотела, се запътихме към стаите си. Разбрахме се да отидем в стаята на момчетата след два часа. Влязохме в нашата стая и Ерика извика:
-Хей, хайде да се направим косите както трябва, все пак имаме два часа? Какво ще кажете?
-Страхотна идея! Аз нося преса за коса! – извиках доволно.
-Аз също нося! – каза доволно Вал!
-Перфектно! – усмихнах се. – Да започваме!
Влязох в банята за около петнадесетина минутки. След като излязох се изредиха и всички други. Облякох се и Вал започна да ми оправя косата. След като бях готова, изчаках другите. Взех телефона си и се запътихме към стаята на момчетата. Алек отвори и отново беше гол до кръста. Усмихнах се чаровно и той каза:
-Честита прическа!
-Мерси! – казах сарказтично.
-Жалко, че няма да стои дълго! – засмя се той.
-Какв... – не можах да се изкажа, когато той спря дъха ми с целувка и другите извикаха:
-УУУУ!
Засмях се и седнах на неоправеното легло на Алек. Той седна до мен и ме прегърна силно. Изведнъж Майк излезе от банята по хавлия и Мери се ухили до уши. Тя отиде до него:
-Ти добре ли си?
Той се ухили още повече и каза:
-Какво ще правим цяла нощ?
Ерика отиде до Николай , погъделичка го по врата и го целуна страстно. Алек последва примера й и отново ме остави без дъх. Когато отлепих устни от неговите казах:
-Хей хей, оставяш ме без дъх. По спокойно!
-Няма да те оставя! – засмя се той.
Усмихнах се чаровно и се гушнах в Алек, а той изведнъж каза:
-Хей, Лис остава да спи при мен вие се оправяйте.
Засмях се.
Останалите момчета кимнаха и Майк избута Мери към вратата. Ококорих очи и погледнах с друго намерение към Алек. Николай и Марин направиха същото с Ерика и Вал. Ерика извика на излизане от вратата:
-Жалко за прическата!
Засмях се и показах белите си прави зъби. Алек ме попита:
-Какво искаш да правим?
-Не знам. – отговорих смирено.
-Хайде да се поразходим малко навън, а?
-Добра идея! – усмихнах се.
Излязохме от стаята и се запътихме към плажа. Не знаех защо отиваме натам. Когато излязохме от хотела духна един пронизващ вятър. Алек усети, че вятърът прободе тялото ми и ме прегърна. Вдигнах глава към него и му се усмихнах. Отидохме на плажа и Алек седна на шезлонга. Дръпна ме за ръката и седнах в него. Гледахме как морето се бунтува от ветровете, които галеха вълните му. Стоях в прегръдките на Алек и размишлявах за нещата, които ми се случваха напоследък. Пред нас минаха някакви момичета, които ме изгледаха страшно ревниво. Гушнах се още по-силно в Алек и се зачудих колко ли ще стоим тук. Явно му беше доста приятно, защото ме галеше по рамото с кадифената си кожа.
-Какво ще кажеш да се прибираме в стаята? – попитах го.
-Няма проблеми. Къде ще спим? – попита той с усмивка на лице.
-Не знам. – зачудих се.
-В моята стая. Сигурно другите момчета ще спят във вашата стая. Поне да сме сами. – усмихна се още повече.
-Няма проблеми.
Станах от шезлонга и взех телефона си. Алек уви ръка около талията ми и така закрачихме към хотела. Влязохме в тяхната стая и легнах в леглото изморена. Алек легна до мен. Обърнах се по гръб и загледах тавана. Мислех си за вкъщи, макар да не исках да се прибирам още нашите ми липсваха, както и Джъстин.
Обърнах се с гръб и Алек ме прегърна. Така заспахме... Сутринта се събудих от лъчите на слънцето, които осветиха лицето ми. Алек беше до мен и още спеше. Погалих го и го целунах по врата. Станах от леглото и се запътих към нашата стая. Той се събуди и ми каза:
-Накъде така?
-До стаята. – отговорих сарказтично.
-Ще дойда с теб.
Тръгнахме по коридора и влязохме в стаята. Всички спяха по леглата. По пода имаше пуканки. Не знаех какво са правили. Отидох до банята да си измия зъбите. След това взех някакви обувки и с Алек излязохме. Отидохме на закуска някъде. По пътя Вал ми се обади и попита къде сме...
Обясних й подробно и тя се съгласи с мен. Каза ми, че ще отидат да закусват в хотела и после на разходка. С Алек мислехме да се разходим само двамата. Така след като закусвахме тръгнахме по улиците на града...

Посвещавам тази глава на лято 2009, което прекарах със прекрасните си приятели

10.Ден преди заминаването

Така по улиците премина и целия ден. Пазарувахме, разглеждахме и така нататък. Изведнъж Кристия ми се обади:
-Хей, Лис, как сте? Какво правите? Добре ли си прекарвате? – затрупа ме тя със въпроси.
-Всички сме добре. Разхождаме се по магазините и си прекарваме добре. – казах всичко на един дъх.
-Добре! Ако знаеш какво имам да ти казвам! Клюка за милиони. – зачовърка любопитството ми.
-Какво е станало? – попитах заинтригувана.
-Амиии... относно мен и брат ти. –още повече се заигра с вече настръхналото ми любопитство.
-Каквоо? Да не сте тръгнали? – попитах с ококорени очи.
-Ами дам! Снощи ми предложи, когато излизахме с групичката от квартала.
-О, не, разкажи ми всичко. – заповядах й.
-Става ли със съобщения, защото трябва да затварям! – заяви тъжно тя.
-Да, няма проблеми. – окуражих я.
-Чао, Лис. Целувки.
Затворих телефона и се хвърлих на врата на Алек. Бях толкова радостна.
-Хей, хей, какво има?
-Кристия ходи с Джъстин! – той ме изгледа странно и след това ме прегърна с мускулестите си ръце така, че усетих извивките на плочките му допрени към тялото ми.
-Радвам се за тях. – каза смирено.
Усмихнах му се и предложих да се прибираме. По пътя срещнахме една от учителките, които бяха с нас и тя ни изгледа много странно. На прага на хотела още малко щяхме да се сблъскаме със Мери и Майк, които излизаха навън. Те нищо не казаха, само Мери ми се усмихна с намек за нещо, което се отнасяше за Майк. Поклатих глава и се загледах в Алек. Вече беше тъмно, а морскосините му очи светеха в тъмнината. Прибрахме се горе. Пред вратата Алек ме целуна и каза, че отива в неговата стая. Кимнах одобрително, и отворих вратата на стаята си. Врътнах се и влязох. Прозях се набързо и тупнах върху леглото. Не усетих кога съм заспала...
Когато станахме сутринта, неочаквано беше заваляло и момчетата бяха при нас във стаята. Беше ми леко студено, като станах от леглото и затова облякох една блуза. Отидох до кухнята в апартамента ни и взех купичка и чаша за сок. Извадих от хладилника кутия със сок от ананас-любимия ми. Напълних чашата и направих опит да взема кутията със зърнената закуска, която купихме от хранителния магазин. Без да исках, докато я смъквах я изтървах. Тя се пръсна и шоколадовите топчета се разтупкаха по земята, като перли от огърлица. Чух как някой става от леглото и то проскърца. Изведнъж, докато седях на стола и отпивах от сока, Ерика дойде при мен. Тя се спря на прага на вратата и погледна разпилените шоколадови топчета по земята. Погледна ме и се разсмя. Лопнах чашата на дървената маса и я изгледах въпросително.
-Кой ще почисти тук? – попита тя със лека нотка смях в гласа си.
-Ами... след малко ще почистя. –усмихнах се за миг и веднага погледнах към прозореца.
-Ъм, защо не си облечена? –попита Ерика отново.
-След малко ще се оправя. –уверих я аз.
-Хммм... Добре! – каза сърказтично тя и се врътна през вратата, настъпвайки едно от топчетата.
-Хъхъ.- засмях се а
Надигнах се от стола и започнах да събирам топчетата. Минаха се две-три минути, докато ги събера. Изправих се, въздъхнах тежко и се запътих към спалнята. От гардероба извадих подходящи дрехи и се облякох набързо. Влязох в банята и се забавих близо десет минути. Момчетата изведнъж скочиха от леглата и Алек се развика:
-Къде си сънливке моя?
-Тук съм! – погледнах го жално.
-Какво ти има? – запита любопитно той.
С поглед посочих прозореца и Алек се загледа в капките по стъклото. Прегърнах го и Вал се надигна от леглото:
-Хей, какво става?
Тя погледна към прозореца и отново отвори уста:
-Уф! Гадно време! – издрънка и отнова тупна глава на възглавницата.
Марин я изгледа странно. Той беше до нея на леглото в поза „ела ми намажи гърба” и веднага уви ръка около нея.
Докато ги гледах се замислих, че утре свършва лагера и си тръгваме. Исках да направим нещо незабравимо и да запомня тази година, като най-хубавата от целия ми живот.
-Хайде да отидем на дискотека? –предложи Николай в прегръдките на Ерика.
-Става! – подпали Алек.
-Хайде. – това беше Вал.
-След два часа пред хотела. – издрънка Марин.
-Не ни давате много! – въздъхна Мери.
-Добреее! – подканих ги аз.
Започна се едно приготовление та чааааак...

11.Забавление

Започнахме да се приготвяме. Направихме прическите си и избрахме дрехите си. Вал дойде до мен и ме попита:
-Ще ми дадеш ли белите си сандали за тази вечер?
-Да, разбира се! – измънках аз.
Отидох до шкафа с обувки, клекнах и извадих сандалите. Връчих й ги и направих гримаса. Тя ги взе внимателно и отиде до леглото си. Върнах се до тоалетката със гримовете и развих спиралата. Сложих си и гланц. Телефонът на Мери ме прекъсна за секунда. Тя вдигна безчувствено и заговори. Разбрах, че говори с Майк, заради изречено от нея обръщение към него. Минаха сигурно около петнадесет минути. Тя най-накрая затвори и каза:
-Момчетата са готови!
-Хубаво! – измънках под носа си.
-А ние готови ли сме? – запита тя.
-Почти. – обади се Вал от банята.
Пръснах се три - четири пъти с парфюм и извиках:
-Хайде да тръгваме! Вече закъсняваме!
Всички се запътиха към вратата, включително и ад след като грабнах телефона си. Това е нещото, без което не излизам независимо от обстоятелствата. Когато слизах по стълбите се зачудих къде ще ходим. Изведнъж нещо друго измести мислите ми. Момчетата вече чакаха. Това, което измести предишните ми размисли със сигурност беше неописуемият външен вид на гаджето ми Алек. Косата му беше направена на бодли с гел. Розовата му блуза със къс ръкав му стоеше по неописуемо секси начин. И за десерт: усмивката, която разкриваше диамантено белите му зъби. Усмихнах се чаровно и се гушнах в него. Усетих плочките му, които се очертаваха от блузата му и докосваха тялото ми. Беше толкова готин. Харесвах го. Обичах го. Сигурно трябваше някой да ме удари с чук, за да се съвзема и да спра да мисля да човека, който в този момент беше увил ръка около талията ми. Чувствах се защитена и обичана. Харесвах да се чувствам по този начин. Доставяше ми удоволствие.
Неусетно кога мина толкова време. Вече почти бяхме стигнали до дискотеката. Алек ме попита:
-Какво ти има, слънце? Цял ден нищо не казваш!
-Нищо. Просто си мисля, че днес е последния ден от лагера, защото утре вечер си заминаваме и... Уф, остави... – промънках всичко на един дъх.- Просто искам да е незабравимо и да ми остане спомен за цял живот.
-Аз вече имам спомени, и то страхотни!!! – извика Мери зад нас.
Алек кимна удовлетворително и погледна напред. След петдесет крачки виждахме дискотеката. На външен вид изглеждаше добре. Настроението ми се повиши незабавно. Когато влязохме беше пълно, но разбрахме, че момчетата са предвидили всичко и са запазили маса близо до бара.
-Умните ми те! – Ерика се гушна в Николай.
Усмихнах се като ги погледнах. Отидохме на нашата маса. Алек се запъти към бармана. Видях как му шушна нещо в ухото. Бармана кимна и Алек закрачи обратно към масата.
-Е, ще танцуваме ли, Лис? – подаде ръка към мен.
-Добре! – казах тихичко с усмивка.
Запътихме се към дансинга и затанцувахме. Минаха доста песни и Алек ме придърпа към него:
-Хайде да седнем замалко, а?
-Хм... Добре!
Запътихме се към масата, а коктейлите ни вече бяха там. Вдигнах чашата си и отпих доста.
-По полека! Има алкохол. – предупреди ме Алек.
-Спокойно, знам как да се пазя! – измърморих и направих гримаса.
-Не съм убеден в последното. – засмя се той и притисна тялото си към моето.
Усетих студените му устни по врата си и поставих ръце около неговия. Той ме докосваше с устни, така сякаш очертаваше траектория от врата до устата ми. Когато вече ме целуна усетих сладкия му дъх. Телефонът ми иззвъня със тон за получено съобщение. Прекъсна ни. Видях, че съобщението е от мобилният оператор и веднага хвърлих телефона върху масата. Гушнах се в Алек, а той уви ръка около мен. Така се мина доста време, докато не се усетим, че е късно и трябва да се прибираме.

12. Обратно към живота

Когато вече се прибрахме в хотела бяхме доста пияни и всички се тръснахме по леглата. Заспали сме веднага. Нищо не сънувах, чудно защо. По принцип винаги сънувам.
На сутринта слънчевите лъчи огряха апартамента ни и ни събудиха. Учителите минаваха па стаите на проверка. Почукаха на нашата врата. Някой ме размърда силно и отворих очи. Беше Мери.
-Хайде, ставайте, трябва да скрием момчетата! – каза разтревожено тя.
Размърдах силно Алек.
-Хайде, трябва да се скриете!
Той едва надигна глава и стана от леглото. Бързо отиде в банята и аз го последвах. Другите се скриха в гардероба. Чух от банята как вратата на стаята се отвори:
-Къде са всички? Защо сте само три? Къде е Елиса? –попита едната госпожа.
-В банята е! –прикри ме Вал.
-Хммм. – измънка госпожата.
Подадох глава от вратата на банята и се усмихнах. Алек беше зад мен, сложил ръце на кръста ми.
-Добре, свободни сте. – извика другата госпожа.
Когато вече излязоха от апартамента, затворих вратата на банята и се обърнах към Алек. Той ме прегърна силно и ме задържа към тялото си. Увих ръце около врата му и той се усмихна. Понечи да ме целуне, обаче аз го изпреварих и той се засмя. Някой чукна на вратата.
-Ей, излизайте вече! – това беше Майк.
-Ейсега. Не бързаме! – Провикна се Алек силно.
-Хих. –засмях се аз.
Доближих се до нега и шушнах в ухото му:
-Хайде вече да излизаме! – усмихнах се
Той също се доближи до ухото ми и също прошушна:
-Обичам те!
Усмихнах се и очите ми светнаха. Както казва Ерика, когато стане така, “дявола у Лис се събуди”.
Бутнах вратата и излязохме навън прегърнати през кръста. Всички извикаха:
-Уууу!
-Какво по дяволите? Не свикнахте ли вече? – засмя се тихо Алек.
-Еми... – всички замълчаха.
-Хайде на плаж. – изкрещя Мери.
-Става! – потвърди Алек.
-Но навън още има проверка! – каза Марин.
-Голяма работа. Ще минем през прозореца. – това можеше да бъде само Майк.
Ухилих се до уши. Облякох си банския в банята и взех плажна кърпа. След десет минути всички бяхме готови. Момчетата излязоха първи през прозореца и ние ги последвахме. Минаването беше успешно. Закрачихме към плажа.
-Какво да взема от магазина? – попита Мери.
-Сода и солети за мен! –извиках аз.
-Чипс. Сок и друго. – последва Алек.
-Добре. –каза удовлетворено Мери.
-Идвам с теб. – каза майк.
Те се запътиха към магазина на отсрещната улица, а ние продължихме към плажа. Отидохме на обичайното място и сложихме кърпите на шезлонгите. Влязох във водата, а Алек ме последва Потопих се под вода и косата ми се намокри. След като излязохме Алек ме прегърна. Бях мокра до кости. Когато вече бяхме на шезлонгите, седнах на моя, а Алек седна до мен. Мръднах се малко да му направя място. Той се облегна назад, а аз поставих главата си върху плочките му. Усещаше се релефа. Засмях се тихичко и отново погледнах към вълните.

Посвещавам тази глава на Румито най-добрата ми приятелка, която страшно много обичам!

13. Последен ден

Изведнъж, докато седяхме на шезлонга една вълна заля брега и дойде почит до нас. Изправих се леко за да видя водата, но Алек ме дръпна за ръката:
-Хей, хей, по спокойно! – каза нежно той и уви ръка около мен.
Усмихнах се и отново се облегнах на него.
-Искате ли всички да влезем във водата? – каза Мери.
-Хайде! – изкрещяха Майк и Николай.
Алек ме хвана за кръста и с лекота ме вдигна от шезлонга. Загледах се в безкрайното море и той ме понесе на ръце към водата. Майк, Ник и Марин направиха същото с Мери, Ерика и Вал. Те се разпищяха, но аз мълчах и гледах морскосините очи на Алек. Когато вече той ме хвърли във водата, които знаех, че ще направи, се изправих на крака и започнах да го пръскам, но все едно го валеше дъжд. Той се смееше на жалките ми опити. Когато проумях, че макар и с усилия нищо няма да направя се отказах и се запътих към плажа. Алек ме настигна, още докато бях във водата и ме събори отново. Засмях се и след това със доста усилия успях да го съборя, но той ме повлече и паднахме заедно. Изправих се и извиках:
-Ти луд ли си или да? – типичната ми фраза.
-Мисля, че и двете! – ухили се до уши той.
Погледнах към другите. Давеха се един друг. Затичах се към тях, за да помогна на Мери да натопи Майк и усетих как Алек ме последва. От косата ми капеха капки. Почти стигнах до Мери. Двете заедно заслужено съборихме Майк, а после Алек събори нас двете. Не се учудих. Беше готов на всичко за приятелите си. С Мери тръгнахме да излизаме, а другите останаха още вътре. Седнахме на шезлонгите и заприказвахме.
-Ами когато свърши лагерът? Какво ще правим? – запита ме тя.
-Не знам! Въобще не искам да свършва. Защо не вземем Майк с нас у дома? – усмихнах се леко.
-Стига, Лис! Говоря сериозно! – сърдито ми каза тя.
-Съжалявам. Всъщност сто на сто ли си сигурна, че Майк е точно от този град? Защото аз не! – потвърдих аз.
-Ами... не знам! Просто не искам да се разделям с него. Толкова ще ми липсва и аз някак го... обикнах! – каза през сълзи тя.
Отидох до нея и я прегърнах силно.
-Спокойно! Всичко ще бъде наред и всички ще сме щастливи! – съчувствах й.
-Дано! – каза тихо тя.
-Както и да е! Забавлявай се на последния ден! Все пак не сме тук да плачем нали? – намекнах й нещо.
-Права си, Лис! Обичам те, сестра ми! – и двете се засмяхме и се прегърнахме.
Погледнах незабележимо към водата и видях как Алек си говори с Ник.
-Какво ли са намисли отново? – запитах Мери.
-Все някога ще разберем! – засмя се тя.
Всички излязоха от водата и седнаха по местата си.
-Какво ще правим тази вечер? – попита Ерика. – Все пак ни е последен ден.
-Хайде да побъркаме учителите. – даде страхотна идея Мери.
-Супер! Хайде. – всички знаехме, че това може да е само Алек.
Всички събрахме нещата си и тръгнахме за хотела. След около десетина минути вече бяхме по стаите.