Стаята на Ана Денали

Тук е стята на Ана.


Томас леко придържаше Ана, докато стигнат до стаята й. Тя седна с облекчение.
- Къщата е наистина прекрасна.

Toм само кимна.
-Е,да искаш нещо?Аз мисля да намеря Едуард и Триша.Е,ще се видим след малко!
Каза Том,след което остави Ана сама в стаята й...

- Чао. - след което легна. Леглото й беше точно до прозореца.
- Гледката е супер. - каза усмихвайки се. В морето нямаше никакви вълни, затова то отразяваше лунната светлина като огледало.

Катлийн днес бе поканена у една нейна стара приятелка, с нея не се бяха виждали от много дълго време и сега Кат много се радваше, че ще я види. Тя бе извървяла сравнително много път за да стигне до дома и, но най- сетне се намираше пред вратата на стаята й. Тя почука и почака отговор

- Влез. - каза Ани. Катлийн влезе в стаята и седна на леглото. Ана се надигна от леглото и седна.
- Е, как си? От отдавна не съм те виждала. Нещо ново?

-Ами, не все същото-отговори Катлийн-При теб? Сигурна съм че има-попите Кат
-Междодругото, имаш ли нещо против по-късно при нас да дойде една моя приятелка?

- Преполагам, че няма проблем. - отвърна момичето.
- Ами сега къде живееш? Последния път каза, че живееш... - Ани не можа да си спомни и се усмихна засрамено.

-В Бразилия,в Амазонкия клан-отвърна и Катлийн и точно в този момент някой почука на врататат, тя предположи, че това е Белатрикс Волтури и застана в очакване

Почуках предпазливо на вратата на стаята коят Кат ми беше казала. Отвътре се чу:
- Влез!
Влязо и внимателно затворих вратата. Вътре стояха Кат и Анна Денали. Очите на вегетарианката се присвиха като ме видя. Отговорих и със студен поглед. Тя изсъска:
- Кат, ти не спомена че приятелката ти е Волтури!
Кат гледаше безпомощно двете ни...

- Значи това е чакания гост. Е, приятно ми е, сядой. - каза Ана, усмихвайки се приятелски и потупа място на леглото до себе си. - Ам, Кат, разкжи какво правиш? Или няма нищо интересно - Ана сви юмрук от притъпената болка, но не променяйки усмихнатото си изражение. "Винаги има изключения, а и не тя ме нарани. Мога да се държа мило, а ако стане напечено, е... все ще се спася някак."

Едуард влезе в стаята,където беше настанена,Ана за да види как е.Когато отвори вратата,там видя Волтури...Белатрикс Волтури.Той затръшна вратата.
-Хм,Волтури...На какво се основава посещението ви тук? - каза леко раздразнено.

- Моля те, Ед, упсокой се. - каза разтревожена, за да не стане кавга. Чувство на вина се прокрадна. Тя се запъти към него, но залитна и падна. Той успя да я хване, преди да падне.
- Добре съм, нищо ми няма. Само не се ядосвай. - говореше му, докато се изправяше. Застана до него, държаща го за едната ръка, за всеки случай. Не искаше да стават инциденти.

- Имам си причина.- казах студено аз.- И не мисля че това те засяга. Обърнах се към Денали:
- Хмм. Ти май си момичето Анна Денали нали?
Тя кимна прадпазливо...

- Да, аз съм. За нещо търсиш ли ме? - попита препазливо, с кротък тон и смирено изражение.
- Ами ти, как ти е името?

-Хм,ами добре...НЕ се чувствай като удома си! - каза дразниетлно Ед,след кеото се обърна към Ана,и каза:
-Ти добре ли си?АКо има нещо ме повикай! - след което отиде до нея и я прегърна,като я целуна предпазливо...

- Стига. Не се карайте. - каза Ана, сядайки в скута на приятеля си.
- Ъм, явно съм станала доста известна. Е, ще искаш ли нещо? - каза вампирката. Не знаеше каква физиономия да направи, затова избра усмихващо-неразбиращата. Явно изражението й беше смешно, защото Кат се разсмя, а лека усмивка се появи на момичето от Волтури. Ана все още усещаше стегнатата поза на Ед, сякаш ей сега щеше да скочи и да нападне като хищник.

- Не нищо не искам. Просто исках да се видя с нея.- кимнах към Кат и продължих подигравателно- И не се притеснявай Кълън изобщо не се чувствам като у дома си. Смятам да си тръгвам.
Рязко станах от леглото, като замалко не съборих самата Анна от него. Излязох като фурия през вратата, а наметалото ми се изду след мен...