Холът

Ето го:


_________________________________
Триша влезе с Ана на ръце и я постави върху дивана. Качи се до стаята си и взе едно сиво куфарче. Върна се и го постави на земята. Вътре имаше много неща, игли, конци, остриета, нощици и т.н. Извади малко шишенце и почисти раните. В една торвичка имаше малко листа и Триша сложи по едно на всяка рана, като на тазидо сърцето сложи пет. Махна листенцата и в ръцете й се повиха две големи бели кълба. Кълън започна да движи ръцете си по тялото на Ана. Всички зарастнаха бързо, с изключение на най-дълбоката. Тази до сърцето. Остана малка дупка, с диаметър около 3 сантиметра. Щеше доста да боли Ана в следващите дни, но с малко обезболяващи щеше да е като нова. Скоро щеше да се събуди.

Ана почти не дишаше, Тя нито чуваше, нито усещаше нещо. Намираше се на една поляна, между две врати - едната черна, другата бяла. Не знаеше накъде да поеме. Първо си помисли, че бяката е за рая, а черната за Ада. "Но би трябвало едната да е за земята, но коя ще да е." - дълго мислеше, седнала на полянката. По едно време земята се разтресе и се пропука. "Олеле". - каза тя и започна да пропада. Тя се стресна и изведбъж свтлина блесва в очите й. Тя запримига объркано и като свикна със светлината видя Триша.
- Къде съм и... ОООХ! - каза тя и изпсува, лягайки на дивана, защото раната до сърцето я прониза безмилостно. За малко да загуби съзнание, но беше силна. Тя отново се опита да стане, но Триша я хвана за раменете и я бутна назад. Ана се предаде и легна на дивана.

- В лошо състояние си Ана. Не мърдай!- акза Триша и превърза раната. Засега Ана не биваше да се дрвижи рязко. А и ще трябваха малко лекарства за тая цел. Кълън седна до Ана.
- Кой ти го причини? Кажи ми!

-Волтури! Ще си платят!- извика Триша и остави котето Холи на пост при Ана. кълън тръгна след Едуард.

Ана каза "Чао" и остана да лежи. Котенцето легна до нея. Изведнъж болката пак я проряза и не отмина, ами се усили още повече. Изведнъж се отвори и от нея започна да тече черна кръв. Ана се изправи с усилия и потърси кърпи. Всичко се изцапа и тя притискаше кърпите, които бързо се накисваха. Почна да понамалява и Ана си отдъхна, имаше само една зееща дупка. Ана легна и котенцето легна на корема й. Ана заспа в неспокоен сън.

Ана се събуди в ужасни болки. Момичето стана и бавно затърси още кърпи, а мръсните ги хвърли в мивката, както и првръзката. Изкара бинт от чантичката на триша и се превърза, после сложи няколко кърпи и ги върза здраво, слагайки отгоре още бинт. Цялата беше по бяла и от сняг и едва гледаше от болка, затова легна и задряма. "Моля нека двамата да не правят глупости и да са добре." - помисли си тя, преди да изпадне отново в безсъзнание.

Ана спеше неспокойно. По едно време отново се събуди от болката. Отново започна да кърви и черна кръв се застича. Ана отново взе една от кърпите, които сложи до себе си. Цялата трепереше и залитна. Болеше я ужасно и тя изкимтя.

Ана се отпусна в ръцете му - толкова студени, твърди и гладки. Ани едва виждаше и дишаше. Удара все пак съдържаше 5-те елемента и беше страшно силен и почти до сърцето, засягайки го малко. На всичкото отгоре не й бяха останали много сили. Още я болеше малко и тя се замая . Седна на дивана, опитвайки се да не се напряга.

Ана спря да трепери. Болката стихна, а и в прегръдките му й беше удобно и притно. Чъвстваше се сигурна. Тя доби по-тъмен отенък на бялото и се усмихна. Затвори си очите и каза:
- Благодаря ти за всичко, вече за втори път ми спасяваш живота. - след което заспа, опряна на рамото му.

Триша влезе, но не видя Ана. Сигурно Едуард я беше видял и я беше взел. Ах тоя брат! Триша трябваше да полоекува още малко Ана заради болките. Тришвдигна рамене. Все още на тениската си имаше кръв, от новенето на Ана. Тя се качи горе в своята стая. Котето, което още седеше на пост изприпка до Тришката.

Том се беше телепортирал точно пред дома на Кълън.Тогава почука на вратата средно силно,за да може все пак някой да го чуе...

***

За жалост никой не отваряше...Том реши да се върне в Аляска,да поговори със своите братя и сестри...

В стаята се чу тих и лек звук.Беше от токчета.В стаята се появи една жена, с дълга гарвановочерна коса, дълга до кръста.Беше висока, облечена в черна прилепнала рокля.Това беше Алис.Вече беше висока, и с дълга коса.Не беше дребосъчето със щтръкналата коса.Алис се настани на дивана, след като сбръчка нос.Тя подуши нещо.
"Хм...имали сме си посетител..", каза си Алис.
По миризмата разбра, че пред вратата е идвал вампир.Едва ли беше далече.Алис бързо отвори вратата, и се огледа.

Aлис и Бела влязоха в къщата.Двете момичета влязоха право в хола, а Бела казваше нещо.Двете седнаха на дивана.Алис изслуша Бела, и след това се замисли за кратко.
-Да не имаш предвид Ана Томас Блейк?-попита Алис

Кимнах:
-Да точно нея Какво кстава с нея, сякаш потъна в дън земя? - погледнах Алис въпросително. СЛед което усетих миризма на вампири. И то доста, не бях свикнала с вампирска миризма чак толкова и сбърчих нос лекочко, така че Алис да не забележи. Запуших леко нос за кратко и след това го пуснх слушайки Алис.

Алис въздъхна, и започна да обяснява.
-Ана е горе, в стаята на Едуард.Незнам какво се случило но май е...ранена.-измърмори Алис-Но, не съм сигурна какво и е.Какво ще кажеш дааа отидем в стаята на Едуард, и да проверим?-попита Алис
Тя забеляза, че май Бела и е голяма приятелка, и Алис внимаваше какво казва, за да не вземе Бела да започне да се тревожи за Ана.Все пак Алис не бе сигурна какво и е на Ана.

подсмихнах се:
- Не те разбирам Триш!- Страйф седна на един от диваните, а Триш ме оглеждаше. Сякаш търсеше следа, която да й подскаже и да опрровергае предположенията й. Мислите й бяха объркъни, но водеха до едно, тя мислеше, че съм бременна, както и беше. Минах през стаята и забелязах, че снимката ни с Емет и Алис беше разместена. наведох се леко и я върнах на мястото й. 3 см в ляво. Триша се подмихна:
- Наблюдателна както винаги!- дадой амодоволна усмивка и седнах до Клауд. Сестра ми зае мястото срещу нас и заразпитва отново:
- Е какво имаш да ми казваш!?- засмях се:
- Нищо освен, че роклята ти е супер!- тя се усмихна:
- А и да, липсваше ми!- след последната дума Бети скочи в ръцете ми и легна на дивана до мен. Клауд се успокои защото котката беше от другата м страна...

- Аммм аз ще ви оставя да си поговорите. - казах аз и целунах Селена изправих се и попитах.Запъти хсе към вратата и изох навън на чист въздух.Седнах на стъпалата пред вратата и се замислих."Те незнаят кой съм,какво съм и това ме очудва където и да идех всички знаеха името ми и или ме мразеха или ме боготворя дори някой ме обичаха.А тук никой неме познаваше."Бях очуден и едновремено се радвах че никой неме познава някой хора казваха много лоши неща за мен и хората си мислеха неверни неща.

-Хвана ме! М, да бременна съм в третат седмица, но изглеждам като третият човешки месец, момиче е, ще я кръстим Дариа. Ще ставаш леля.- отговори Селена и аз се усмихнах. Щеше да бъде готино да съм леля.
Сякаш някой ме удари с бухалка по главата. Болката беше огромна.
- Ау...- прошепнах аз и затворих очи. Хванах се за главата.
- Сели, аз трябва да вървя!- казах бързо и станах. Запрепъвах се към вратата и най-накрая я стигнах. Отворих я и излязох. Повървях няколко метра препъвайки се и паднах на земята гърчейки се от болка. Скоро спря тъй внезапно както беше дошла. Станах и се качих на едно дърво. Неможех да мисля точно сега. Облегнах се и скоро заспах...