Книжарницата

От тук може да си копувате книги.

Вървях си спокоио по уличките бях в лошо настроение. По - злобно и по-критично настроено. Не бях от хората които ще тръгнат да трият солчица на главата на някои но сега бях на косъм да го направя...

Разхождах се по уличките, бях весела и в много добро настроение. Изведнъж до мен достигна леко сладникава миризма, спрях се и се огледах. Скоро видях някакво момиче, на което му личеше че е ядосано. Приближих се и приветливо казах:
-Здравей! Как се казваш? - усмихнах й се и спрях на около метър от нея.

Прелестно сега се натъкнах на няква лепка - помислих си аз отерчено
- Прекалено е проблено за мен да ти кажа. - отговорих аз и я погледнах леко ас краичицатра на окото си. Върколаче... е по-добре от вампирите на които сега бях ядосана...

-Уоу заядлива си. - усмихнах се отново и казах:
-Нека ти покажа как се прави, подаваш ръка и казваш името си, ето така. - подадох ръка и казах:
-Приятно ми е, аз съм Бела. - реших да стоя с подадена напред ръка докато вампирката реши да покаже добрата си страна и се запознае с мен...

- Аз се запознавам само с "хора" които заслужават уважението ми. - казах заядливо аз. И я погледнах спокоино в очите. ..

Кипнах:
-Искаш да кажеш че аз не го заслужавам, така ли.. Извинявай че явно само аз съм милата и само аз имам сърце. - обърнах се и закрачих в обратната посока, тя ме беше ядосала и скоро щях да и се развикам...

- от кога вълците имат сърца? - попитах аз с съвършенно спокоен глас. Не ми беше в приподата да се ядисвам бързо като нея.

Спрях и се обърнах към нея:
-От както вие вампиритя сте така студени... - усмихнах се заядливо и я погледнах студено..

- Че ние винаги сме си били студени. - казах аз и махнах с ръка
- може би си била прекалено заета с гоненето на фризби и хапането на бълхи че да видиш. - казах спокоино и влязох в книжатрницата.Исках да си взема една книга която другаде я нямаше. Вълкчето влезе след мен. Може би беше леко рзздразнена

Ако продължавваше да ми говори така скоро щях да я нападна. Поех си дълбоко въздух и казах:
-Оо така ли.. Писна ми от теб, няма как да ме засегнеш, затова си направи услуга и спри да опитваш. Не искам да се карам с някой от вашия вид, брат ми е убил достатъчно така че не искам да убива и теб. - тя понечи да каже нещо но аз я спрях и казах:
-Аз съм от милостивите, никога не нападам без причина но това една ли те интересува и щом се обърна ти ще ми скочиш и може би ще изпиеш кръвта ми? - погледнах я и отместих поглед върху книгите наредени на полиците, погледа ми попадна върху една точно определена книга, която се различаваше от другите...

- изобщо не ме интересува жалката ти кръв имам си стандарти. А за брат ти...не мисля че ще може дори да ме докосне. - казах аз пренебрежително. Смо един вампир беше по-силен от мен...вампир чисктоктъвен като мен...брат ми... Тръгнах покраи лавищите и се спрях на полицата за история
- Англия....англия...- мъмрех си аз докато прекатвах пръст през мн книги четеики заглевията...

-Както и да е. - взех книгата и се запътих към касата, сложих книгата върху плота и изчаках да ми кажат цената, щом го сториха подадох парите и тръгнах към вратата казвайки не прекалено силно на "учтивата" вамирка:
-Приятно четене.. ако изобщо четеш. - отворих вратата и излязох...

- Една такава опбразована. - казах си тихо. Киселото ми изръжение се побобри малко като хамерих рял рафт с книги за англия. Книгата която исках беше толкова невзгачна стара и прокъсана че трудно можеше да се познае че изобщо е кнога. Приличаше по-скоро на парчета стари весници. Усмихнах ле лекичко и я взех даваики я на касата. касиерката ме погледна като някаква луде
- Миличка това не е от тук. - каза ми тя
- напротив стоеше на рафта искам да я купя. Задръжте рестото. - отговорих аз даваики и една педесачка. и Изляхох от книжарницата малко по-доволна.,,,

Вампирката излезе и дойде към мен с ехидна усмивка, зачудих се какво ли иска и преди да е казала нещо казах:
-Не ми се занимава със заждащи се вампири.. ако си дошла тук за да се държиш по-добре съм съгласна но инъче можеш да си вървиш и да ме оставиш намира. - усмихнах й се и погледнах надолу...

- Дори не заслужаваш да ти отговоря просто съм натам. - казах аз стискаики по-здраво безцената книга. Усетих как ноктите ми потъват в хартията която беше мека като кожа....можеби защото беше кожа кожа на прицеса ако трябва да сме точни. За това бях дошла изобшо на това скапано място...

-Попринцип ли си толкова заядлива или аз просто нямам късмет? - попитах я не толкова заради държанието и, просто беше интересна..

- Обикновенно не се занимавам с ниши същества. - казах спокоино аз просто сега бях ядоасана...

-Сякаш вие сте много висши.. опс извинявай вие се смятате за такива. - усмихнах й се заядливо и казах:
-Ние поне не се делим на кланове и не се избиваме помежду си..

- Това с клановете изобщо не ме засяга. - казах спокоино аз и се замислих за върколаците. По моите земи ямаше много...всъщност тя беше едва втората от отзи род която бях срещала. И другата беше една такава добродушна избухлива и топла....толкова топла...

-Уаууу... неутрал. - засмях се леко и казах:
-Би ли била така добра та да си кажеш името, за да не те наричам, онази злобна вамирка?

- кои. - казах просто аз защото ми беше прекалено проблемно да споря с нея още...

-Хмм, добре Кои аз съм Бела. - усмихнах и се и потново попитах:
-Клан?

тая кога щеше да ме остави на мира. не можеше ли просто да мълчи
- не ми се говори. - казах аз...

-Дообре заядливке. - вдигнах ръце и закрачих с нейното темпо..