Стаята на Tриша Кълън.

Ето я и нея:
***********************************************************

Tриша влезе шумно в стаята си и затръшна вратата. Приличаше на 8-годишно детенце което се сърди, че не са му купили кукла барби. Защо той не се отказваше. Ъргх! Кълънката изсумтя. Тъпак! Щеше да е по-добре да се разкара, преди Триш да се е развилнява. Може тя да е вупоер бавна, а той големия бързак, но щеше да му даде пре-ценен урок. ТРиша се трясна на леглото.
-ААаауч!- изпищя тя и се изправи. Под нея беше малко коте, което си беше изкарало ноктите. Ъргх!

Ана се събуди и реши малко да разгледа къщата. Спря се пред една врата и реши да надникне. Предпазливо отвори врата и видя вътре... Триша.
- Оу, здравей. Ам, нали не преча? - попита тя, поглеждайки притеснено момичето. Според Ана Тришя май беше гневна. Тя зачака отговор.

Триша все още търкаше гърба си. Тия нокти бяха доста големи. Тя хвана Котето и го пусна долу. То се приземи плавно на четири крака изаприпка нататък.
- Не пречиш! Котето пречи. Направи ми гърба на нищо!- оплака се Триша и надигна леко фланелката сина гърба.
- Много ли е зле?- попита тя.

Ана влезе и седна на ръба на леглото, разглеждайки драскотините.
- Не са много дълбоки, ще се оправиш за нула време. - каза тя и се усмихна. Ана леко потърка крака си по една от многото синини.
- Освен котето, да не те е ядосал някой друг? - попита, опитвайки се да налучка проблема. Искаше да помогне на Триша. Тя й беше приятелка и я беше грижа за нея.

ІДа. Откъде позна?- попитаТриша. А и онзи Том... Беше хубав, но нищо повече. Приятел, да. Нещо повече- в друг живот!
- Един Том...- въздъхна тъжно Кълън. Щеше да разбие сърцето на момчето. Но то ттрябваше да разбере, че нищо няма да се получи!

- Не знам, просто го почувствах. А и не изглеждаш толкова ядосана за едно коте. Изглеждаш по-скоро разкъсвана между някакви решения и лицето ти някак си издава болка. - обясни тихо Ана.
- Какво точно е станало и за кой Том говориш? - попита, като гледаше в очите Триша кротко и изучаващо. Трише се позамисли, а после отвърна.

-Един Томкоито ме харесва, но аз не отвръщам на неговите чувства. И ме целуна...- каза Триша. Защо въобще разказваше всичко това. Може би беше прекалено сближена с Ана. Бяха приятелки...
- А ти ще станеш гадателка....

- Да, направо си се представям. С огромен юрбан на главата, с много бижута. Я не се занасяй. Това, че полицето мога да разпознавам чувства, а може би... - каза замислена Ана. "Дали не получавам още някоя способност? Не едва ли."
- Но защо си го отхвърлила? Да не те е наранил или е хулиган. А може би нещо друго. - каза Ана, все още гледайки в очите на Триш. Сякаш търсеше отговора там.

- Просто наскоро ме отхвърли момче, и сега не съм готова да съм с някое момче.- каза Триша. Котето влезе в стаята. Беше малко, беше сивичко, с бяло на коренчето,лапичките и муцунката.
- Холи!- усмихна се Триш и скочи от леглото. Приземи се до котенцето, което беше взело една играчка и се бореше с нея.
- Вече аз съм ти стопанин!