Творчеството на Тришката!

Започнах да пиша книга: Лунните деца. Реших да ви я представя. Засега само първа глава е готова:
Глава първа

Пълнолуние
От гаража се чуваше гръмогласна рок музика. Групата Demon свиреха в обичайния следобед. От 3 до 7 свиреха и репетираха. Вокалистката (Лидия Скорп), китаристите (близнаците Дакън и Луис Рад) и барабанистът (Девин Брънст) бяха членовете на ново-сформиралата се група. В текста се пееше :

Аз ли сгреших?
В теб ли е вината?
Как така не продължих,
Сигурно са в мен правата!
Егоизъм и любов,
За теб е все едно,
зад всяко нещо копаеш ров.
Сърцето мое, от тебе беше крадено.

Краят беше рязък. Чуха се аплодисменти от някои членове. Лидия пусна микрофона и се обърна. Изхили се тъпо и се изплези.
- О, да! Браво мои хора!- каза вокалистката.
- Благодарим за гаража!- додадоха Луис и Дакън едновременно. Винаги го правеха тоя номер. Звучеше все едно си пуснал една и съща песен от два телефона едновременно. Единствено Девин мълчеше. Единственото момиче отиде до него и сложи длан върху рамото му. Лицето на човекът-барабан беше мрачно, сякаш бяха продали последната видео-игра. Изведнъж той се ухили и пусна хихикащ се звук. Лидия се присъедини. Един по един всички изпаднаха в истеричен смях, бих казала звук присъщ за тия от психото. След около 10 минути хилене и нечовешка болка в корема всички се разотидоха. Остана само домакинята. Тя затвори гаража и се прибра в бялата къща на два етажа, с две тераси. Вече беше осем вечерта и слънцето почти беше залязло. Златисто-червеникавият оттенък даваше въображаема топлина. Лид влезе тихо в къщата и на пръсти се качи по скрибуцащите стълби. Един или два пъти те изскърцаха, карайки тинейджърката да се изправя на пръсти. Влезе като мишка в собствената си стая и открехна вратата. Нямаше никой. Тишината изпълваше къщата. Бъдещата певица влезе и бавно затвори вратата. Стаята на г-ца Скроп беше в оранжево и зелено. Леглото й беше тревисто на цвят. До него имаше малко бюро с компютър. Зад машината имаше голям прозорец. На стената срещу леглото имаше един скрин, светло кафяв. Над леглото на Лиди имаше голямо дървено табло облепено с плакати. Като се почне от великите рок банди, до Мадончето , Андрейка, с лилавата си грейка и Бритни Спиърс. Мразеше Андреа, но грейката беше яка. С малки човечета. Вече беше станало към 19:30. Момичето слезе шумно в кухнята. Имаше жълта бележка закрепена с магнит на кравичка върху хладилника. „ На гости сме в леля Бети!” беше написано с красивия почерк на баща й. Жалко, че не го беше наследила... Дъщерята имаше грозното и криво писане, приличащо на майкиното. Мразеше нацапаните драсканици които изписваше. В разлика с нейното писане, баща й беше Пикасо. Тийнейджърката се чудеше кой ли е тоя пич. Бил е някакъв... Май рапър! Лидия отвори ледения уред и го затвори бързо. Нямаше нищо за ядене, освен няколко лимонени парченца, които господин Скроп използваше за експерименти с мухлясалия кисел зеленчук. Имаше и малко синьо сирене. Ли сбърчи нос. Родителите й не готвеха. Купуваха готова храна, за микровълнова. Рядко имаше нещо в хладилника. Момичето се върна в стаята си и седна на леглото. Вече се бе стъмнило. Имаше пълнолуние. Скроп се загледа в пълната луна и се почувства хипнотизирана. Нещо я разкъсваше отвътре. Тя прокара пръсти през косата си и поклати глава. Просто илюзия. Нищо повече. Загледа се отново в небесното тяло и затвори очи. Беше чела за върколаците. Неее... Не беше от тях. Лид легна в леглото и се остави на релаксацията.

Много е хубаво браво.

Благодаря господин Наско!

Те ще са по-интересни! Имам велики планове! И благодаря! Благодаря и на кака Нанси, че ми помага в редакцията!

Ето ви и другите две глави май:
Глава втора
Историята от гаража

На другата сутрин Лидия стана към 10 часа. Тя си оправи тревисто зеленото легло и отиде до банята. Тя беше малка, за всички. Беше в жълт цвят. С леко начупени плочки. Родителите на момичето вече бяха заминали на работа. Бащата работеше като пекар на Уайлд Стрийт. Майката беше адвокат... Лидия изми лицето си и зъбите и се обърса. Огледа се на вратата, която имаше две огледала. Тя имаше леко мургава кожа, дълга до кръста кестенява коса, която вечно се оплита и големи пъстри очи. На фигурата й би завидяла дори някоя манекенка. Лидия не спазваше диети... Колкото и да се тъпчеше си беше клечка и нищо повече! Беше отличничката на класа и всички и казваха, че е зубър. Напълно грешно мнение. Скроп внимаваше в час... Лид излезе от банята и се отправи към своята стая. Преоблече се и взе пари. Реши да си вземе нещо за ядене. Като пица на парче или някой хамбургер. Поне после нямаше да има двоен задник. Лиди излезе от къщата и заключи със своя ключ. Отправи се към магазина за тестени изделия на ъгъла. Тя огледа закуските и си взе пица на парче. Плати и се прибра в къщи. През целия път си мислеше за вчера. Защо всичко беше толкова странно. Докато се наяде, вече беше станало за любимия сериал на Скроп: „Лъжи и истини”. От испанските теленовели. Сапунки! Момичето изгледа филма. Вече беше време за репетиции. Тя наистина харесваше Девин. Но беше прекалено срамно да си излее душата. Лидия се качи до стаята си на бегом и си среса косата. Върза я на опашка и слезе в гаража. Очакваше другите от групата. Трябваше да дойдат скоро. Първи дойдоха близнаците и после Ванда и накрая дойде Девин. Всички се приготвиха и изпяха „Вярно ли е?”. Решиха, че повече репетиции не им се правят и изкараха един кашон от най-горните рафтове на гаража. Вътре имаше голяма зелена тетрадка, която Скроп извади. Ванда любопитно надникна. Лид духна отгоре и сребърен надпис изникна: „Лунните деца: Чудовищната истина”. Лиди отвори тетрадката. Беше писано с червен химикал. Ясно четлив почерк. „Лунните деца, или лунатиците, са тормозели хората от това градче с векове. По думи на очевидци, те нямат лица, вместо тях на лицата им няма нищо. Всичко е равно, като от коприна. „ Всички ококориха очи и се спогледаха. Ставаше дума за тяхното градче! Лидия продължи да чете: „Телата им сякаш са облицовани в мъхест, чисто бял плат. Естествено, всички мислят, че е измислица!” Точно тук всичко свършваше... Скроп погледна изплашено другите.
О, Лид, не казвай, че си се стреснала!- каза единият от близнаците- Дакън. Лид почувства студена вълна. Дали беше истина? Под текста в тетрадката, имаше малка бележка: „Появяват се по пълнолуние...
Но могат да се видят по всяко време!” гласеше тя. Лидия се усмихна.
Нали не сте забравили! Днес се събираме в къщи!- напомни ухилено Скроп и прибра тетрадката. Всички се разотидоха, очаквайки
пренощуването у семейство Скроп.

Глава трета
Парти с преспиване

Лидия се прибра вкъщи, чакайки родителите си. Превключи на детски канал. Даваха Том и Джери. Лидия гледаше просто от скука... Скоро г-н и г-жа Скроп се прибраха. Влязоха в хола при Лид.
- Лидия! Днес ще ходим при баба Ваянда!- каза ентусиазирано женския глас на майката.
- Мамо! Много добре знаеш, че имаме планове за днес! Мен не ме бройте! За пръв път от месеци ще се събираме с приятелите ми! Точно днес ли ще го провалите!- Лиди изключи телевизора. Винаги проваляха всичко! Тя се изправи, но майка й я спря.
- Госпожичке, не си ни изслушала. Решихме да те оставим тук с приятелите ти. Само си изчистете после!- добави г-жа Скроп. Този път Лидия беше напълно сгрешила.
- Извинявай.- бързо се поправи тя и се качи в стаята си. Оставаше само час до преспиването у семейство Скроп. Лидия направи списък и слезе при родителите си. Те я снабдиха с пари за покупки. Скоро тръгнаха за баба Ваянда. Най-накрая Лид остана сама. Тя отиде и накупи: пуканки, пица, кола и най- различни работи. Вокалистката на демоните се прибра и сложи пуканките в микровълновата. Тя подреди масата в хола, като сложи кола, пица, сладки и вече готовите пуканки. Извади филм на ужасите. „Мъртвият град” дано си го биваше! Скоро звънеца зазвъня. Лидия притича до вратата. Там стоеше цялата група, към тях имаше и едно момиче, Дейна. Всички си носеха пижамите и спалните чували. Ванда носеше още един филм. Комедия. Тя беше прекалена оптимистка. Най-ентусиазираната от всички. Цялата дружина влезе в хола и Лид пусна филма на ужасите. Много я беше страх от такива филми. Тя седна до Девин и филма започна. Ванда беше до Луис, а Дейна до Дакън. Доста двойки имаше в групата. Дейна беше нещо като бевокал, но за известно време беше болна и не можеше да пее. В първите минути, филма беше що-годе приятен. След това започнаха кървищата. Всички момичета се сгушха в момчетата. А момчетата естествено се кефеха на ефекта на кръвта. През цялото време момичетата пищяха и трепереха. Момчетата се смяха, на нескопосаните специални ефекти. След края на филма, и естествено успокояването на момичетата, стана време за слагане на нощниците. Момчетата отидоха в банята да се преоблекат, а момичетата останаха в хола. Набързо се преоблякоха, гледайки коя има по-голям сутиен. Оказа се Дейна. Естествено, Лидия беше с най- малък размер. След като се облякоха, си взеха по една малка възглавничка и седнаха на земята.
- Нека играем на шише!- предложи Дейна. Лид предположи, че иска да целуне Дакън. Ванда и Лидия се съгласиха и скоро момчетата дойдоха. Момичетата имаха тениски и къси гащи. Момчетата пък бяха само по три-четвърти шорти. Всички насядаха в кръг и в средата сложиха шише от двулитрова кока-кола. Лидия срещу Девин, Ванда срещу Луис и Дейна срещу Дакън. Дейна завъртя шишето и двойката която се падна бе Лидия и Девин.
- Ще трябва да се целунете!- реши Дейна след кратък съвет с останалите неизбрани . Лидия се изчерви като презрял домат, а Девин направи неразбираща физиономия.
- Хайде, хайде!- крещеше тълпата. Бевокала въдвори тишина сред 15-годишните.
- 30 секунди! Хайде вървете!- подкани ги тя и Девин и Лидия се изправиха. В хола имаше нещо като гардероб. Лидия влезе първа, след нея и Девин.
- А сега?- попита притеснено Лид с нотка на паника в гласа си.
- Сега изпълняваме нашата задача.- каза мило Девин и леко повдигна лицето на Лидия, понеже беше по-висок. Тя усещаше ментовия му дъх. Той бавно докосна устните си с нейните. След трийсет секунди, които се сториха на Лидия, като един миг, целувката свърши. Тийнейджърката остана като вкаменена.
- Харесали ти?- попита Девин. Лид само кимна. Нямаше думи. Двамата излязоха безмълвни. Скроп беше прекалено засрамена. Решиха вече да не играят. Лиди усещаше, че това е някакъв заговор. Започнаха да гледат комедията, която Дейна беше донесла. Доста се хилиха и накрая цялата група избухна в гръмогласен смях. Те се събраха в кръг и изгасиха осветлението. Ванда взе фенерче и го светна подлицето си, за да създаде плашлив образ.
- Сега... Ще чуете историята, за Лунните деца, която днес съчиних!- каза тя с гробовен глас и започна да разказва:
В нощ като тази, точно шест деца седели на белязана с луна скала. Те се смеели и шегували, но изведнъж гласът им секнал. Измежду тях се появило лунно дете, с кожа като от мъхест бял плат. То издавало гръклени звуци. Всички се разбягали, но едно момиче останало до лунното дете. Момичето докоснало кожата на лунния. Чул се писък. Писъкът на тийнейджърката. На другия ден я открили, с белег на луна върху челото. Тя не си спомняла нищо, но всяка вечер, обикаляла и се хранела с млади девойки!- тук разказът свърши. Всички гледаха любопитно. Никой не вярваше на тези детинщини. Никой освен Лидия. Тя се изправи.
- Хайде да намерим лунното момиче!- каза Скроп и всички се засмяха.
- Добра шега вокал!- обадиха се близнаците. И изведнъж се чу вик.

Изчакай малко... Ти като Галин напираш! Още малко и ще е готова. ще гледам колкото се може по-бързо да я напиша.

Поради големия ентусиазъм на Мимето ето ти главата... Млако е кратичка, ама ще се задоволиш поне малко с нея:

Глава четвърта
Фатална Грешка

Всички от групата си помислиха, че Дейна е изпискала, защото е видяла Лунно дете.
- Счупих си нокъта!-изписка тя. Цялата дружина започна да се смее. На Дейна и избиха сълзи. Беше донякъде сантиментална, и въпреки това- уникална! Всички ги заболяха коремите от смях. Все още беше 9 вечерта.
- Да изядем пицатааа!- провикна се Лидия и с боен вик налетя на огромната кутия с пица, отрупана с всичко. От аншоа, до кашкавал. Лид наду уредбата, докато момчетата се биеха за последното парче пица, а Дейна си пилеше ноктите.
- Сега да танцуваме!- предложи Лия. Всички се скупчиха в средата на хола и започнаха да танцуват. Домакинята започна да обикаля в кръг и другите я последваха. Направиха 9 завъртания и тогава в средата на кръга лумна светлина. Тя беше във формата на луната във фаза първа четвърт. Всички се спряха и затаиха дъх. Никой не смееше да мръдне. Скоро в средата се появи лунен човек. От гърлото на Лидия не можа да се изтръгне писък. Беше прекалено уплашена.
- Защо ме повикахте земляни?- попита с тенекиен глас лунното дете. То беше средно на ръст... Нямаше определен пол. Беше точно като описанието в тетрадката. Но не изглеждаше напълно безобидно. Нямаше кръв или нещо друго което да ги плаши. Единствено Дакън се осмели да проговори.
- Ние не сме те викали!- каза той с дрезгав, треперещ глас.
- Тогава... Искате ли да се присъедините към нас? Към нашата велика хищническа група. Лунните деца. – попита с тенекиения глас непознатото тяло. Групата се спогледа. Да се съгласят?! Абсурд!
- Ще ви покажа!- каза лунното дете и щракна с пръсти. Всички се пренесоха в паралелен свят. Всичко беше бяло. На практика, лунния човек не се виждаше.
- Но какво правите?- събра сили Скроп и попита.
- Правим света по-добър. Ние спасяваме хората. На практика ние сме Пауър Рейнджърс за хората.- обясни с тенекиения си глас лунното дете.

Ааа! Миме... Няма да се разберем така! Ако изчакаш близо месец главата е готова!

Ето я дългоочакваната главица (малкократичка, ама напоследък не съмв творческо настроение):
Глава пета
Черната роза

Лид отвори очи. Всичко е бил сън. Тя беше заспала на коленете на Девин. Лидия се изправи и всички избухнаха в смях. Беше заспала по средата на играта на истина или се осмеляваш. След като смехът престана, всички ги болеше прекалено много корема за втори рунд на смехотерапията. Решиха да играят на монополи. След първата игра им омръзна и всички на извадиха чувалите. Решиха да почнат с кървавите и страшни истории.Изгасиха всички лампи и Девин взе фенерчето.
-Бу!- изплаши ги той и започна да разказва.
- Живяла някога една старица. Всички я отбягвали и казвали на своите деца да правят същото. Всъщност тя била добра жена. Заради слуховете всички се страхували. Скоро жената починала и всички си отдъхнали. Един мъж обаче не повярвал на измамата и бил нащрек. Другите толкова се зарадвали, че направили тържество. На другия ден един по един започнали да измират загадъчно. Само невярващият останал. Той незабавно напуснал града и си намерил жилище в голям град. Всяка вечер сънувал жена с забулено лице, облечена в черно. И точно когато тя посягала с ръка към него, той се събуждал с писък! Решил, че спомена за малкото селце е виновен и решил да отиде на гроба на старицата. На следващия ден отишъл на гробището и видял гроба.Сложил една бяла роза и паднал на колене за да я остави. Точно тогава една ръка се пресегнала.- каза Девин и протегна ръка.
- Тя го удушила и на следващия ден, намерили удушения човек с изтръгнато сърце, а до него имало черна роза с бодли. В гроба нямало никой. Само една брошка с черна роза.-завърши разказа си Девин и подаде фенерчето на Дакън.

Доста ще чакаш... Заминавам си на село неска, ще се върна чак във Вторник.

Енджой енд би хепи Миме xD.
Глава пета
Подготовка

И ето, че утрешният ден дойде. В 6 часа сутринта се раззвъняха телефони, беше първият учебен ден. Два дни преди това, групата се беше уговорила да си носят дрехите за 15-ти в сем. Скроп.Родителите на Лид бяха доста против сбирката, но с малко актьорство и убеждение, парти тобеше факт. Ето и разговора на групата:
- Какво ще кажете точно преди 15-ти да спите в нас?- предложи Лидия развълнувано. Надяваше се всички да са свободни.
- Яко!- извикаха всички, с изключение на Дакън.
- И как ще убедиш вашите?- попита той с интерес. Беше си почти невъзможно това да се състои преди 15-ти.
- Това ще е като мисия невъзможна...- каза Лидия. Всички лица помръкнаха. Жалко за нероденото парти...
- Щом Том Круз го може, защо не и аз?- довърши Скроп и всички се зарадваха. Купон, ден преди първия учебен... Яко. Израза, Лидия беше научила предния ден във филма „Свети Триниян”. Нека се върнем на първия учебен ден. От звъна на телкефоните всичките 7 човека подскочиха. Момчетата останаха в хола, а момичетата се качиха в стаята на Лид.Момичетата се преоблякоха и слязоха в кухнята, където ги чакаха сънените момчета по шорти.
- Гладен съъъм! – оплака се Девин. Лидия отвори хладиълника и извади две картонени, двулитрови кутий с прясно мляко.Остави ги на масата и мрънкалника пак се оплака.
- Само мляко ли ‘ш пием?- попита Девин. Лидия го перна леко по тила.
- Да бе, ние сме малки агънца.Как позна?- каза тя леко ядосано и отвори един от горните шкафове. Извади две кутий с корнфлейкс.
- Така как е господин „Гладен съм! Щот съм мрънкалник ще ви се оплаквам!” ?- Лидия трясна шкафа.
- Малко се съмнявам да стигне за 7 човека.- отново наддаде глас Девин.
- МЪКНИ!- в хор гракнаха всички.Лидия извади купички и лъжици. Скоро всички сънено хрупаха закуската си. Беше едва 6:30, а ги искаха в даскало след 8:00 часа. Дейна погледна към големия стенен часовник.
- Ай! Имаме само час и половина!- изписука тя. Момчетата я погледнаха с поглед тип: „Ама ти хептен нямаш сиво вещество” или „Липсва ти единствения неврон”. Често се случваше.Момчетата обаче също погледнаха уплашено и набързо изгълтаха корнфлейкса.Всички момичета бързо се изкачиха по стълбите към стаята на Лид.
- Момичета...- пророни Дакън. След като свършиха със своята закуска, момчетата отидоха обратно в хола мързеливо и си пуснаха „Шепот от отвъдното”.
***
Лидия и другите момичета влетяха в стаята и Лид отвори едно шкафче и изкара два несесера с гримове.
- Дано ни стигнат!- помоли се тя. Скроп беше с зелена тениска с усмихнато човече и дълги дънки в светъл цвят. Дейна беше облякла
небесно син потник и дънкена пола до коленете. Единствено Ванда беше с рокля в жълто с зелени цветенца.
Момичета, мъчилището започва. Говори се, че ще има ново момче в
съседното училище.- съобщи Ванда.
Ама, че си! Вчера защо не каза?- възмути се Дейна. Ванда изсумтя и смени темата.
Лид! Ехо,къде витаеш? Пак лиза Девин мислиш?- попита тя със закачлива нотка. Лидия си падаше по барабаниста и това отдалече се виждаше. От първи клас... А той така и не я забеляза. Вчера се целунаха, а Нищо!
- Трябва да спрешс него!- каза Дейна и Ванд кимна.
- Прави сте! Трябва да видим новото момче!- каза решено Лидия. Другите две момичета кимнаха. Всяка започна да гримирва другата.
-Пазете се! Ние Минаваме!- каза високомерно Ванда и другите се разсмяха.
- Останалите от групата вече са по двойки. Дейна и Дакън, Ванда и Луис! Нали?- попита Лидия и ги побутна леко. Двете се зачервиха.
- Да слизаме долу... Вече е 7:30...- смънка Дейна и трите заслизаха по стълбите запътвайки се към хола.
***
Междувременно:
- Хей, Девин, как е Лидия?- подхвърли Луис.
- Никак! Ама вие сте кат две клюкарки на порта! Аз я харесвам като приятел, тя си вади грешни изводи. А как е с Ванда? А ти Дакън? Как е с дейна?- попита Девин.
- Ванда, Ванда... Такова красиво момиче...- въздъхна Луисвлюбено.
- Дейна е най-прекрасната!- каза Дакън.
- Хаха! Хлътнали сте като малки момиченца! Аз не съм женко! Аз съм истински мъж!- Девин се изпъчи и другите двама се засмяха.
- Мъж като лайно на дъжд!- изплези се Луис.Скоро момчетата започнаха да се обличат.
- В класа има ново момиче!- съобщи Дакън. Той беше три-четвърти черни дънки и бела тениска на Пума.
- Ще видим коя е! Говори се, че се казва Сара Копърс от Австралия!- добави Луис. Той беше с анцуг в кафяво и тениска в червено.
- Оу, недей, че Дейна и Ванда ще ревнуват!- закачи се Девин. Дълги джинси и блуза с дълъг ръкав в бяло беше навлякъл той.
- Млъкни стара момице! Свещеното невинно сирене е по-малко невинно от теб! Света вода ненапита! Тая Сара ще де хване на куката си, а?- заяде се влюбения в Дейна.
- Може би...- Отвърна Девин. Момичетата влязоха.