Къщата на сем. James

Заглавие: Къщата на сем. James Пон Авг 31, 2009 5:37 pm

Къщата не беше много голяма. Живеех само със сестра си, затова цялата къща беше обзаведена по наш вкус. Имахме достатъчно средства да се сдобием и с много по-голямо имение, но на Бела тук и беше добре, а на мен не ми пукаше.

Ето я и самата къща:

По начина по който се бяхме оговорили, първият етаж на къщата беше мой, вторият на Изабела а третият беше общ. Ето я и моята част от къщата:

Моята стая. Не прекарвах много време тук, но когато се прибирах исках поне да ми е приятно. По тази причина стаята беше по мой, личен вкус.

Кухнята. Не, че с Изабела се хранехме често вкъщи [просто предпочитахме лова], но когато се случваше, го правехме в това помещение, тъй като [ако се случеше] аз готвех и тя идваше в моята кухня.

Банята до моята стая. Много обичах да прекарвам свободните си часове отпусната във ваната, за това бях направила така, че да ми е приятно да го правя.

Трапезарията. Рядко се хранех сама и то вкъщи, но всяка къща си имаше нужда от такова място.

Всекидневната. Тук можех пре спокойно да си поканя гости [въпреки, че не се случваше често].

В скучните и топли летни дни, когато нямаше нищо за вършене и не бях в настроение да обикалям гората, най-често биваха прекарвани в задния двор на къщата.

Сега частта на Изабела:
Нейната стая. Точно както и в мойта стая, тази също беше направена по нейн вкус.

Кухнята на Бела. Тази стая не се ползваше особено.

Банята до нейната стая.

Трапезарията.

Всекидневната.

И след като свърших с частта на Изабела идва ред на третият етаж - общата част.

Стаята, която играеше ролята на всекидневната на третият етаж. С Бела тук от време на време се събирахме заедно.

Стаята с пияното. Тази стая, единствена в къщата беше останала, както майка ми я остави. В нея се събирахме заедно с Бела и тъй като аз бях по пияното, почти всяка вечер тя сядаше на креслото и ме слушаше как свиря.

Също така на третият етаж се намираха и гостните стаи.
1.
2.

Свърших с вътрешността на къщата. Остана само басейна пред нея.

Вместо да отидем до Ла Пуш с Изабела се прибрахме и двете се озовахме по стаите си. Легнах си и се заблях в тавана, докато не започнах да се унасям леко в сън. Бях изморена, не бях спала от дни. След унеса дойде и сън.
В това време:
Бела се разхождаше и стаята си нервно и се чудеше какво да прави. Както винаги сестра ми не можеше да стои на едно място. Предполагам какво и се е въртяло тогава в главата. Мисляла си е каква глупост да направи за да ме вбеси. Мислеше само и единствено как да се забърква с кръвопийци. Съвсем скоро щеше да направи някоя глупост.

Всъщност не стана както си мислех. Когато се събудих сестра ми се беше унесла в много дълбок сън и реших да не я будя, тъй като и тя като мен не бе спала от няколко дни. Набързо се пооправих и излезнах. Запътих се към Ла Пуш.

Прибрах се а Бела беше в кухнята и готвеше. Какъв феномен.. Бела да готви, ето нещо което се вижда веднъж в живота..
-Какво правиш? - попитах я и я гледах озадачено.
-Ами, намерих си ново хоби.. - отговори тя и се нахили - Не е ли хубаво? - после ме погледна и се намръщи
-После обаче ти ще си го ядеш! - казах и аз и отидах във всекидневната като си пуснах силно музика.

Реших да оставя Бела да готви, пък после ако иска да си го яде.
-Чао Бела.. - измърморих и излезнах от имението с танцова стъпчица.

Аз, Джейк и Едуард дойдохме, а аз още държах Джейк за ръката. Имах чувството, че ако го пусна щеше да изхвърчи нанякъде и да се "наяде". Влезнахме в къщата и ги поканих в трапезарията. Когато Бела ги видя им се усмихна топло
-О, гости! Точно свърших с готвенето! - каза тя и започна с невероятна скорост да донася токущо направените ястия, беше прекрасна домакиня, но аз не го знаех. Тя приключи със сервирането на вечерята и аз и се усмихнах
-Блатодаря ти Бела, сигурна съм, че е превъзходно! - казах и се настаних на масата. Вече бях пуснала хищния върколак и седнах, още неспокойна и сигурно се усещаше. Намирахме се в моята част на къщата и аз се настаних на моето място на масата. Подканих Ед и Джейк да сядат
-Е какво чакате?! - а масата, наредена пред тях със толкова много храна представляваше изобилие, което можеше да покрие всеки вкус.

-Не ми се яде вие знаете точно какво ми се яде.-Бела не знаеше още.
Вие яжте аз след пет минути тръгвам.

-Не, стой, моля те! - помолих му се искрено.
-Искаш месо, нали? - попитах, а това което ми се въртеше в главата не беше никак приятно, корема ми се присви
-Човешко?

Едуард седна и почна да яде. Той ядеше само салати и такива храни в които няма месо. Скоро Ед се нахрани и каза:
- Много вкусно е и ъм добре направено.

-Радвам се, че ти хареса - каза бела грейнала. Аз все още наблюдавах Джейк с умоляващ поглед да остане, вместо да убива хора.

- Значи така, вие си четете мислите двете? - попита Едаурд, Бела.
- Това е гадно, ако някой има тайни нали?

-Добре Еве ще остана но няма да ям нищо.-казах аз.
Не се притеснявай

-Ами ние и без това си казваме всичко, а и можем да контролираме дали да ги четем или не. - отвърна Бела все още с усмивка на устата. А аз си отдъхнах
-Благодаря, Джейк.. - казах, но пък обикновения ми апетит беше изчезнал, изобщо не бях гладна.

- Да ти кажа честно, аз чета мисли и съм Едуард Кълън. - каза той.
- Между другото докато вие си общувате мисли, може да се нямеся и аз да ви слушам разговора. - придупреди Едуард.

Бела се подсмихна и ми каза на ум
-Хмхм значи и той може така а? - и се усмихна и на мен. Аз обаче не бях в настроение, просто я пренабрегнах, казвайки
-Подяволите Бела, той току що ти каза..

-Еве неска спаси един човек но утре двама ще умрат заради теб глада ми става се по голям ако ме беше пуснала щях да изям 1 но за 1 седмица ме засища.-казах аз

Въздъхнах
-Яде ти се човешко, яж. - казах и протегнах ръката си към него
-Раната ще зарасне бързо и няма да боли много, просто.. недей да убиваш Джейк - помолих му се.
-Има и други начини..

- Ей Джейк, изяш накоя от окръжноста на Волтури, така ще им намалиш брайката за храна. - каза му Едуард, като се замисли.

-Аз с ярост посегнах да я ухапя но изчезнах много бързо адреналина ми се бе покачил.
Избягах и отидох на двора им.Ноща беше прекрасна но неможех без да ям нещо.Незнаех какво да правя и казах на Еве.
-Еве моляте убийме.

Как може да ям от волтур ти добрели си и те като мен убиват хора да не мислиш че в вестниците пиши убиства на хора това бях аз не те.-казах на Едуар засмян.Аз съм чудовище и ще бъда такъв да го знаеш.

-Извинете ме замалко. - казах и тръгнах към двора докато Бела обясни на Едуард
-Виж, нашият глад не е като вашия, ние имаме нуждата от месото, от вкуса на човешкото. Вампирите не ни задоволяват, с вашето преливане на каква ли не кръв и със студената си кожа.. - Бела му обясни а аз в същото време отидох при Джейк и го чух какво ми каза.
-Не, няма, просто може би трябва малко тренинг, не е нужно да убиваш.. - казах му а стомахът ми се сви когато ми каза да го убия.

- Аве ти малоумен ли си ве, не ме ли чу ко ти казах, имаш криле, отиди набързо и изяж някой човек от територията на Волтури. Те ще се чудят каде им ся плячкети и накрая ще дойдат в Форкс. Ние ще ги раняваме, докато не измрът от глад, ако помислиш и ти ще стигнеш до тоя извод. - викаше му Едуард, за да го чуе.

Хах неможеш и без това аз съм сто пъти по бърз и силен вечерта сичко ми се увеличава.
А и животинското месо не ме задоволява искам човешко искам.-изръмжах аз
Отидох до колата и я раздих тя плам и аз си запалих ръката и се засмях огън нищо не ми прави.Искам и аз да съм от клана на Волтури но съм върколак и немога искам да убивам хора.

Отново почервенях, от яд, от ярост, от разочарование. Изръмжах срещу Джейк и.. просто не можех да се сдържа, ако останех още малко щях да кажа нещо, което не искам
-Съжалявам за ситуацията Едуард.. Оправяй се бела! - извиках на сестра си докато ходех към стаята си а трясъка от вратата се чу, все едно е изкъртена.

- Но неможеш, роден си в сем. Блек и не можеш. Ако глутницата те види така, няма да те астави жив, те са хем по-мъдри от тебе, хем по-силни, а ако не ме послушаш аз ще те закарам там. - каза Едуард ядосан и излезе от къщата.

» Къщата на сем. Талбет
» Къщата на сем.Дьо Парр
» Къщата на Мери Джейн
» Къщата на Бети Вон
» Къщата на Джейкъб