Стаята на Ана Денали

Това е моята стая.





Ана реши да разгледа стаите на най-горния етаж. Привличашея стаята в дъното и реши да я огледа. Страшно й хера и реши да се настани там. Светлината я дразнеше, затова дръпна щорите и стана тъмно. Реши, че трябва да се изкъпе. Погледна в гардероба. Имаше малко дрехи. Мислеше после да ги пробва и да види дали й стават. Стаята изглеждаше така: . Вътре имаше и баня: . Момичето обиколи и намери вана. Тя предпочиташе вана пред душ-кабина. Напълния и сложи от солите. Потопи се и се замисли върху положението си. После излезе и си легна.

Ана с радост се тръсна на леглото, като макара завесите плътно да се дръпнат. В стаята стана почти тъмно и тя се опита да заспи, но не успя. Само се прозяваше и унасяше за няколко минути. Тя се отпусна и най-накрая успя да псопи за десет минути. Накрая тя се отказа и остави съзнанието й да се разхожда из облаците, където му беше приятно. Тя легна завита и свита на кравай, на една страна и скоро заспа.

Едуард влезе в стаята и през прозореца, без да я събиди. Той я гледаше как спи. Ед беше забравил, че той никога не спи, проклятието си е проклятие, каза си той.

Aна спеше неспокойно. Пак един и същи кошмар. Всичко отново се повтори и тя пак на същия момент се стресна и се събуди, цялата обляна в пот. Тя отново се зави, но долови някаква миризма. Миризмата на Едуард. Обърна се и му се усмихна.
- Здрасти. Успя ли да си починеш? - след което стана и отиде при него.

- Аз имам проклятие, никога не спя. Само да знаеш каква си хубава като спиш. - каза и той.
- Да не сънуваш кошмар? - попита Ед, защото я видя обляна в пот.

- Да, но за мен е нещо постоянно. - после го целуна. - Ед, питах та няколко пъти и искам да ми отговориш - защо сега за мене е най-опасно? Каза ми го докато разчиствахме капаните, но после не ми отговори. - след което тя седна на ръба на леглото и го погледна в очите.

- Ами такова аз ... не исках да умреш тогава, при онзи капан, но за сега трябва да се тренираш или ще бъдеш напазната от вампири. Ние чустваме, когато има слаби. Ако умреш от някой няма за какво да живея. - каза и той.
- Не само вампири, а и върколаци или тея Волтури, трябва да станеш като мене силна.

- Спокойно. Никой няма да ме нарани, камоли Волтури. - отвърна усмихната, но после се сети нещо и посърна. - Само, че ако ме нападнат... аз мога само да се защитавам. Не мога да нараня никой, освен като се ядосам и онзи си го проси. Дори и тогава малко се съмнявам. Но няма за какво да ме нападата Волтури, нито върколаците. Сигурно трябва да имат някой с мойте способности... - "Чудесно, сега ми остава и Волтури да ме набележат." - после въздъхна. Ед...

- Няма спокойно, аз ще те пазя. Ам искаш ли да направим едно кръгче? В смисъл да те поразходя по въздух. - попита я той, като знаеше че е откачено.

- Става. Аз съм вятърничава и обичам да съм във въздуха. - след което малко пооправи дрехите си и се издигна, кацайки точно пред него. - Е, господин Едуард, аз ще летя до вас или вие ще ме носите по въздуха. - изрече това кикотейки се. Изражението му бе смесица от изненада и смях.

- Щом може до летиш, по-интересно ще е. - той се промени и стана неща като бог на смъртта.
След това каза:
- Хайде след мене.

Ана се прибра в стаята си. Не й се спеше, затова се преоблече, легна и се загледа в луната. Тя отново започна да си играе с огъня. Харесваше й. Пламъците се отразяваха в очите. Ана направи малка сеферичка и се опита да я контролира, като я караше да нараства и намалява. Целта й беше да я смали до толкова, че тя да не изгасне и да я увеличи да толкова, че да не гръмне или да стане неконтролируема. Тя започна да намалява кълбото, но все изгасваше. Накрая й омръзна и започна да прави фигури от пламъците. Тя си съченяваше история.
След няколко часа, тя си легна и заспа. Започна да сънува съчинената си история.
Вятъра духаше леко през прозореца, а луната огряваше споконото й лице.