Плажа

Свободно за РП-та.

Разождах се по плажа и гледах към морето вървях бавно по пясъка който беше горещ макар че вече се стамняваше.Вълните се блъскаха в голямата скала което се виждаше от далеч.Меча ми както винаги стоеше на гърба ми неми тежеше отдавна му бях свикнал.Изведнъж усетих че някой се приближава обърнах се и видях...

Видях някакв човек който се разхождаше. Беше ми интересно кой е и се приближих, той явно ме усети понеже се бърна рязко. Аз подскочих но бързо се съвзех:
-Здра..вей. - помахах му с ръка и той направи крачка напред.
-Амм..аз..ъъ..такова..зачудих се кой си и реших да се приближа. Ъмм.. приятно ми е аз съм Бела, а вие сте? - подадох ръка напред и зачаках отговора му.

- Казвам се Клауд,Клауд Страйф. - погледнах ръка която се приближаваше към мен реших да се държа нормално поне веднъж.Подадох и своята ръка дясната и хвнах нейната ръка.
- Какво правиш тук ? Незнаеш ли че момичетата небива да се разхождат сами по това време ?

Засмях се и той ме погледна учудено:
-Няма от какво да ме е страх. Ами ти защо си сам по това време? - погледнах го предизикателно и се засмях. Тази вечер ми беше забавно, сигурно защото брат ми ме беше развеселил. Изведнъж се зачудих дали той знае за съществуването на върколаците и останах като вкаменена. Успях да чуя част от думите му но повечето бяха мъгла. "Ами ако знаеше?" замислях се все повече и повече докато не го чух да ми говори нещо...

Приближих се и прошепнах в ухото и.
- Стокойно аз знам всичко знам за върколаците,вампирите,сем.Кълън не се тревожи аз съм от добретие човек съм но съм част от клана на вълците тъйкато се бих с група вампири и доказах че може да ми се вярва.Аз несъм точно човек защото бях болен от една ужасна болест но се излекувах и тъйкато с мен са правили едксперименти и са ме направили Войн това е една специална организация коят ое съставена от хора като мен с специални умения.Аз съм на твоя страна спокойно. - след което се дръпнах на зад и погледнах към морето.

Опулих се "Нима той знаеше?И как така усети за какво си мисля?" . Поех си въздух и се строполих тежко на пясъка. Клауд се стресна и аз отново се засмях:
-Значи се досещаш че съм върколак нали? Странно е..ъмм това че никой не ми е казал. Мм между другото как разбра че мисля за това дали знаеш за цялата тази бъркотия с моя вид, така да се каже? - погледнах морето и лунния път, беше красиво. Докато обмислях красотата и слушах плясъка на вълните чух как той заговори.

- От няколко години съм в клана ви и мога дави надуша от далече просто познавам когато някой е вампи,върколак или човек просто ги различвам.И да знам за бъркотията но съвсем малко нейсках да нахалствам. - изведнъж лявата ръка ме заболя и няколко капки страна течност изтекоха на пясъка.
- Точно сега ли трябваше да става ? - попитах аз и легнах на пясъка това беше Геостигма с която бях заразен бях я излекувал до някъде.Това беше остатъчен ефект от експериментите.

Добре вече тотално се шокирах:
-Ам какво ти става? Добре ли си? - погледнах го плахо, не бях като брат ми и сестра ми, лесно се плашех което ми играеше лоша шега. - Трябва ли ти помощ или нещо друго? - стоях и гледах. Не знаех какво да направя за да му помогна.

- Не няма ми нищо просто нали ти казах че бях болен е тази болест не е заразна но никога неможеш да се излекуваш от нея.Това се случва понякога но добре съм спокойно. - усмихнах се и седнах на пясъка.
- Разкажи нещо за себе си.

Замълчах за момент, не обичах кой знае колко да говоря за себе си.
-Амии казвам се Бела Талбет, имам брат и сестра. Върколак съм но не убивам много често вампири за което някой върколаци странят от мен. На 17 съм и обичам да се разхождам тук. - засмях се. Чувствах се сякаш бях новото момиче в някое училище и трябва да се представя пред целия клас. Погледнах го, той гледаше морето и се беше заслушал в краткия ми отговор.
-Ако имаш въпроси питай. - Клауд ме погледна и аз отместих погледа си към морето. Винаги се питеснявах най-вече пред не чак толкова добре познати хора.

- Не нямам въпроси.Аз неразбирам защо неможе всички да живея в мир и съгласие вместо да се водят безмислени битки между вампири и върколаци.Ти знаешли защо го правят ? - попутах аз и се обърнах към нея.
- Аз съм с вас защото вярвам че имате добри цели.

-Амии всички ми казват че това е дълг, но аз не мисля така. Сигуно е заради някаква легенда която прадедите са казали. Не обичам да слушам за старото време , депресира ме. А относто безсмислените битки съгласна съм с теб, наистина са такива. Затова пощадявам някои вампири, пък и ако са в някой силен клан, не че няма да се справим но все пак е малко плашещо. А а целите всеки има различни нас от малки ни карат да вярваме че нашите цели са по-добри но винаги съм се чудела "Ами ако не са?". - Клауд ме гледаше леко учудено, май не беше очаквал да се задълбоча тоолкова в темата, засмях се едва доловимо от притеснение.

- Ами всеки има право на избор да избере доброто или злото.Вашия клан е избрал доброто и се бори с злото аз също избрах доброто и съм при вас зад асе боря с злото.Ти те първа ще решиш каква да си и неоставяй някой дати казва каква да си просто бъди такава каквато искаш.Но знай че ако избереш злото ще се наложи дате ликвидирам ака даго кажа нищо лично приятна си но небива да позволяваме да има зли върколаци който да дават вови сили на злото. - усмихна хсе нямах нищо против нея беше приятна.

-Спокойно няма да се убидя. Просто понякога чувствам че самият вампир с който се бия е добър и го оставям докато Евън не го настигне и унищожи. - усмихнах се в отговор и учетих че той не знаеше кой е Евън. - Ъм.. Евън е мой брат. Той е Бета тоест дясната ръка на водача ни и естествено се кара най-много на мен и сестра ми. - завъртях очи и се засмях. -Ам теб, Клауд, какво те кара да мислш че върколаците са добри? - казах името му за да се уверя че съм го зпаомнила, никак не ме биваше с имената. Тези които помнех бяха малко, нищо лично просто умът ми не беше създаден за тева. Подсмихнах се и заслушах отговора му.

- Еми смятам че вие сте добри защот осъм останал с това впечетление помогнах те ми като ме излекувахте,а колкот одо брати виждал съм го май нему харесва мног оче един човек е сред върколаците. - продължих да се усивам брат и май си беше такъв но неможех да знам.
- Той брати май си е такав недоверчив ?

-Ами да, ядосва го че има човек сред нас и гледа да те избягва. Предупреди и мен но аз не го слушам много много. Но не го приемай лично свиква се. Ако имаше начин щеше да избягва и мен задето пускам някои вампири но уви няма такъв късмет. - засмях се и хванах един кичур от косата си като започнах да я въртя.
-Трудно може да му спечелиш доверието, за щастие ние съ сестра ми не сме чак толкова недоверчиви. Е тя е малко повече от мен но... - не знаех как да завърша изречението си.Исках да го попитам и за неговото семейство но ме беше срам. Накрая се риших:-.. просто си е такав. Ами твоето семейство? Извинявай не се сдържах да не попитам.

- Аз нямам семейство имахприятелка най-дората казваше се Тифа но бях обвинен че съм опитал да я убия и несъм я виждал от много време.Непомня родителите си всичките ми спомени започват от мига в който започна експеримента преди това всичко ми е в мъгла.Аз имам само приятели по точно имах сега имам само клана ви.Незнам къде е Тифа,а най-добрия ми приятел ме предаде и стана зъл казваше се Сефирот наложи се даго убия беше ми адски трудно не само защот оми беше приятел,а и защото беше много силен. - нищо в мен не тръпваше само кат окажех името Тифа нещо в мен трепаше но само нейното име.
- Както и да е това е минало.

Усмихнах му се "Горкия сигурно му е било доста трудно":
-Съжалявам за загубите ти. Сигурно е било трудно да загубиш най-добрите си приятели. - погледнах морето и се прозях. Явно ми се доспа, не чувствах умора но все пак организвмът си казваше думата:
-Амм аз мисля да тръгвам, беше ми приятно да се запознаем...ъм Клауд нали така? - засмях се нервно. Той кимна и стана заедно с мен. Чувствах го като по-голям брат поради незнайна причина, пък и изглеждаше по-голям. Клауд подаде ръка , но аз я игнорирах и го прегърнах приятелски все пак беше един от нас. Усмихнах му се :-Е лека нощ Клауд и приятни сънища.

Това с прегрътката малко ме стресна бях учуден че ме прегръща малко хора го правеха е тя не беше човек но все пак аз бях Клауд убеца,Война,този който е изпратен зада всява страх и да убива.След малко също я прегърнах с една ръка през кръста и казах.
- Лека и на теб утре може да се вирин ако искаш ? Може да се разходим из града. - усмихнах се беше ми приятно да си говоря с нея.

Пристигнахме на плажа. Стъпих на пясъка и се обърнах към Джен:
-Хайде идвай, знам че ти мирише гадно но и на мен не ми е много приятна твоята миризма. Идваш ли. - тя стъпи леко на пясъка:
- Е това е първата крачка. - дръпнах я за ръката като я поведох към огнището където попринцип се разказваха легендите, и тя изръмжа.
-Хей по-спокойно няма да те убивам..засега - засмях се..

Засмях се. Явно и миришеше адски гадно защото сзе цупеше.
-Тук старейшините на племето разказват истории. Спокойно това с убиването беше върколашка шега. Пък сигурно и вие имате такива. - Строполих се на един пън и ритнах едно камъче към нея. Тя се намръщи, зачудих й се "Уж искаше да дойде , а сега се мръщи. Тези вампири са адски странни"

- Добре ако искаш се разходи, но аз оставам. Тук брат ми няма да се сети да ме потърси тъй като не идвам на сбирките им. Ако те нападнат не съм виновна аз. Брат ми мрази вашия вид и при най-малкия признак че има вампир ще се нахвърли върху теб. - усмихнах й се тя понечи да каже нещо но аз вдигнах ръка и я спрях. Не исках да ме виждат с вампир , не че ми пукаше но все пак. Въздъхнах съжалих я и казах:
-Добре ела, ще се опитам да не си много збележима но трябва да облечеш това. - съблякох якето си и й го подадох. тя се намръщи но го хвана и каз..