Книжарницата

Може да пишете РП и тук.

Отворих вратата на книжарницата и едно от онези досадни звънчета се раззвъня. Затворих и отидох до един от рафтовете. Знаех какво търся но трябваше да го намеря. Първият рафт на който погледнах нямаше нищо интересно.Започнах да се разхождам и изведнъж ми замириса твърде сладникаво. Обърнах се и видях как някакво момиче ме гледаше. Веднага разбрах че е вампир, изпуфтях и тръгнах към друг рафт. На този беше книгата която търсех. Взех я в ръце и я разгърнах тогава това момиче се доближи до мен и каза..

Добре какво можеше да сеобърка, запознахме се сега трябваше да измислим нещо за разговор.
-Амм ти не си като останалите..-огледах се наоколо и се наведох напред за да й го подшушна, не исках никой да слуша. - ..вампири. Изглеждаш добра. Искаш ли да се разходим някъде? - опитах да бъда мила и май се получаваше. Отидох до един от столовете в книжарницата и седнах на него..

-Ами не знам. Ти избери за мен е без значение. - усмихнах се и взех книгата която бях оставила. Отидох на касата и платих, Касиерката ми подаде торбичка с четивото , блягодарих й и отидох при Дженифър.

-Добре, ще предупредя някои от върколаците но за брат ми не обещавам. Тойе доста против вашия вид, но няма проблем. Е тръгваме ли? - тя кимна и двете излязохме.

П.п. - Ще пиша направо там

Влязох в книжарницата и продавачката ме погледна учидено, аз и се усмиихнах и отиох зад една полица с книги. Хванах първата която видях и започнах да чета резюмето, чакайки Ани да дойде. Когато приключвах с четенето на резюмето, което беше интересно вратата се отвори и Ани влезе. Аз й помахах и когато тя дойде казах:
-Здрасти Ани как си? - усмихнах й се и оставих книгата на мястото й.

- О, здрасти. - каза тя, носейки една торба. Тя беше изпрала дрехите.
- Вземи, твои са. - подаде и се усмихна. От торбата се носеше приятна миризма. Ана започна да разглежда . Попадна на интересна книга и започна да я разглежда.
- Е, как си днес?

Поех торбата:
-Мерси, но нямаше нужда да бързаш толкова. Емии, добре съм. Брат ми разпитваше за теб, не знам защо. Беше странно. - усмихнах се на Ани и взех ккнигата която гледах преди тя да влезе:
-Ей сега идвам. - отидох до касиерката, която тъкмо приключваше смяната си и платих. Понечих да взема книгата когато някой ме дръпна, погледнах нагоре и видях онзи мъж от снощи. Погледнах Ани която четеше и казах на човека:
-Слушай приятел, ще со направиш услуга ако ме пуснеш. - той се изсмя, аз изскубнах ръката си от хватката му и изкреивих неговата след което го бутнах. Отидох до Ани и казах:
-Да се махам, онзи от снищи е тук, явно работи в книжарницата. Ще купуваш ли книгата? - посочих с поглед книгата и Ани ме погледна казвайки:

Ана замръзна за миг, после се съвзе и каза:
- Да ще я купя. - отиде до тезгяха и я плати. Погледа й падна върху мъжа и цялата потрепери. Оня я изгледа със слобен поглед. Тя притеснено и уплашено излезе от книжарницата, чакайки Бела.

Изгледах мъжа който ми се усмихна дяволито и излязох:
-Хайде да се махаме, ако искаш може да отидем в училището или някъде другате, каквото кажеш? - подминахме книжарницата и завихме на ъгъла, след което се запътихме нанякъде.

П.П.: Пиши където искаш.

Двете момичета дойдоха. Бела изостана, за да не я види. Ана се отпусна и вкара в сила целия си чар. Влезе в книжарницата и отиде до Алек.
- Здравей. Искаш ли...? - попита, казвайки му всичко на ухо. Той я погледна дявволито и я целуна. Тя не реагира, запазвайки спокойствие.
- Изчакай малко. - каза тoй и отиде в една друга стая. Ана не знаеше какво прави, а Алек се обади на приятели да доведат камион и да чакат пред книжарницата. Скоро камиона дойде. Ана го видя и малко се притесни. Алек дойде, хващайки я под ръка. Излязоха и той заключи магазина. Изведнъж някоя я хвана и сложи кърпа на устата й. Тя се опита да изпищи и да се освободи, но хватката беше силна. Вкараха я в камиона грубо. Алек я държеше здраво, поел я от приятеля си.
- Сега ще ти го върна. И това от брат ти и от приятелката ти. - Ана не знаеше какво да прави и втрещено го гледаше. Той започна да я целува по врата спускайки се надолу, докато я опипваше. Тя стоеше вцепенена, а приятелите му се хилеха и ги наблюдаваха....

Гледах скрита, и видях как вкарват Ани насила в накакъв камион, засилих се към камиона и скочих отгоре му. Той потегли и аз се хванах здраво за нещо което не се виждаше. Довлачих се до вратата на мястото до шофьоора и влязох вътре, той понечи да предупреди но аз му казах:
-СЛушай сега, ако извикаш приятелчетата си ще постарадаш повече от тях,. - скъсах час от блузата си и му запуших устата, като увързах ръцете му с колана си за волана. Отидох до един от хората на онзи гаден човек и го ударих здраво, други двама ме видяха , но не бяха проблем и ги зашеметих. Остана само онзи гнусен Алек, но изведнъж някой ме удари по тила и паднах на земята, не ме заболя само загубих равновесие и бързо се изправих на крака:
-Хей, не знаеш ли че момиче не се удря!? - той се изсмя и насочи пистолет към мен:
-Да давай стреляй, по бърза съм от пистолета ти, няма да ме уцелиш! - той стреля но усели Алек който се беше надвесил над Ани. Алек изкрещя нещо, и аз се засмях след което хванах пистолета извъртях ръката на онзи другия и разглобих уръжието:
-Ама ти как.. какво по-дяволите си ти!? - онзи говореше несвързано и за го зашеметих този път за по-дълго. Стигнах до Ани бързо и ударих Алек:
-И ти ли искаш, след нея е твой ред! - засмях се:
-Колкото беше и миналия път ли, не се притеснявай скоро ще бъдеш на топличко за зимата. - ударих го силно и отворих едната врата, хванах Ани и й казах:
-Ани на три скачаме! - след това се обърнах към шофьора и отпъших устата му:
-А ти не си ни виждал!! - започнах да броя и на три скочихме срещу движението за да не се нараним. Спряхме на няколко метра от камиона и казах на Ани:
-Съжалявам, отново вината е моя, сега трябва да се обадим в полицията. - усмихнах се притеснено на Ани след което бавно завървяхме. Изведнъж се чу експлозия и видяхме пламъци, Ани се обърна и каза:

- Хайде. Ти хвани Алек, а аз ще спася останалите. Не трябва да умират заради него, а той да избяга. - след което за секунди отиде в горящите пламъци. Никой не я видя, а и тя се обгърна в огън, така че да не изгори от предизвикания. Тя защемети шофьора, развърза го и взе останалите. Бяха общо четирима, но не й тежаха. Тя за секунди се озова на далече от катастрофата и пожара. Остави на земята внимателно момчетата. Набра полицията.
- Ало. Бързо елате, бях нападната от младеж, висок към 1, 75, руса коса и кафеви очи. Облечен в сив суитшърт с качулка, тъмни дънки. В момента се бие с едно момиче, което ще го задържи. Извикайте и пожарната и линейката, защото има катастрофа, про който възникна пожар. Има и ранени. - след което затвори телефона и седна до момчета, като щом се свестяваха, тя отново ги защеметяваше.

Настигнах Алек, и го ударих. Той не ми остана длъжен и започна да ме удря. Скоро бях на земята, а той ме риташе. Нямах сили да изкрещя, но си спомних нещо. Свих се и подадох ръка напред, хванах го за глезена и го дръпнах. Той падна на земята с гръб към мен и видях че има нещо на врата му. Изправих се и го ударих, изведнъж той се изхили:
-Не знаеш с какво си имаш работа, момиченце. Аз съм много по-силен от теб! - отместих косата от лицето си и видях как очите му кървят, тук ставаше нещо. Ударих го отново и го запратих настрани. Поех си въздух и отидох до него, мисля че имах счупено ребро. Започнах да го удрям и изведнъж той започна да се тресе, сякаш получи гърч. Дръпнах се настрани и го изгледах с отвращениеи учдване. Алек падна на земята и продължи да се тресе. Не знаех какво да правя, обърнах го и видях как онова нещо на врата му почернява и скоро излезе съвсем, само. Услових го и го разгледах, беше като болтче. Скрих го в джоба си и обърнах Алек по гръб опитвайки да го свестя:
-Хей идиот събуди се. Хайде не умирай, не че не го заслужаваш но си човек и не трябва да умираш. Хайде събуди се! - сложих ръка на пулса му и улових доста слаб пулс. Вдигнах го на ръце и го повлачих към останалите му приятелчета и Ани. Пуснах го на земята и отидох до другите. Обърнах ги по корем и видях че и те имат такива неща. Ани ме погледна странно, и щеше да заговори когато чухме линейката и полицията:
-После ще ти обясня какво стана сега трябва да им помогнем, колкото и да не ми се иска. - усмихнах се на Ани и един от лекарите в линейката слезе и се запъти към нас, Ани се изправи и му каза:

- Здравейте. Това са пострадалите. Моля, прегледайте и приятелката ми. Аз съм напълно добре. - след което помогна при качването на момчетата. Двете момичета седнаха най в края и Бела много тихо започна да обяснява.

-Щом го настигнах го ударих, но той започна да ме удря по-силно и по-силно, накрая бях на земята и той ме риташе. Скоро взех надмощие но изведнъж започна да се тресе и от очите му поточе кръв, да знам че е странно. После падна на земята и от врата му изкочи това. - извадих болтчето от джоба си и го подадох на Ани:
-Когато го донесох с мен и отидох при другите и те има същите неща, не знам какви са, но смятам да разбера. - свърших разказа и казах на лекаря който се приближи към мен:
-Аз съм добре не се притеснявайте. - усмихнах се и след 5 минути с Ани слязохме.

Влязох в книжарницата и се огредах!Днес беше първия учебен ден,макър че бях пропуснал тържеството,трябваше ми свясна раница,и загледах,зачудих се дали ще ми трябва несесер,но си купих,след това взех учебниците и излязох!