Стаята на Дейкъп Рейн (Кълън)

Дейкъп влезе и оглеждаше всичко, стаята беше типично в негов стил , все едно сам я беше избрал XD , дори имаше и присъствие на легло , небеше от поспаливите, но държеше на леглото в стаята, беше невероятно , неочакваше да открие подобно нещо и то на такова място, реши , че наистина му е време да се поотпусне, и това време започваше от сега, пристъпи бавно до леглото и се просна на него, гледаше в тавана и на лицето му , за пръв път от много време се изписа радост и спокойствие, явно отмъщението за него беше приключило, леко завъртя глава настрани и погледна през прозорежа......като си мислеше:
-Приятно е, да намериш себеподобни които да не трябва да убиваш, още повече май ще се окажат много приятни дори ......

Лейна влезе в стаята на Джейк, след като му я беше показала.
-Е..настани ли се?-попита тя, преди да забележе, че той вече лежеше на леглото си.
Маниерите му не хвърляха Лей в див възторг точно в този момент, но тя не каза нищо, а само притвори вратата след себе си.
-Отсега нататък това е твоята стая. Утре ако искаш се разходи из околността, за да опознаеш региона. Понякога тук имаме и върколаци, но това си зависи.-допълни Лий и след това отново придоби коварното си и невежо изражение.
-А едно благодаря няма ли да получа, че те приех в семейството?-попита Дайен с тих гласец като камбанки, които бяха леко разклатени от мъничко детенце, което още нямаше достатъчно сили.
След това Лейна се подсмихна и облиза вампирските си зъби и кафевите й очи сякаш светнаха на фона на заобикалящата я среда.

Извинявай, каза ли нещо ? Бях се отнесъл- Каза Дейк със странен разсеян глас, далеч нетипичен за него. След което се изсмя и извъртя главата си към нея:
-Благодаря, наситина сега ми е много по лесно -отвърна той със тих приятен глас,-Колкото до върколаците вече познавам един, те знаят , че съм тук всичко е наред...- И секунда по късно вече стоеше зад нея, ръцете му се издадоха напред и я хвана за кръста, колкото за обиколката израйона, бих го направил , но непознавам почти нищо тук, може да се изгубя...- Приближи се още по близо и заговори дори шо тихо , но съвсем сериозно:-Защо не пречупиш студената си маска и не дойдеш да ми покажеш месностите утре?, после внимателно изчака отговора......

-Не мислиш ли, че днес всъщност е утре.-каза Лейна, след като беше погледнала часовника, а часът отдавна минаваше полунощ.
След това се обърна към вампирът и започна да говори меко и плавно, а гласът й стана като мелодична песен от слова.
-Ледената маска е за защита, а като се счупи можеш да останеш смразен колко от нея има в истинската страна.
И все пак Лей не лъжеше в думите си. Ледената й маска всъщност беше част от нея, която ставаше по-голямата й същност, когато беше сред непознати, но се връщаше в обичайната си форма при хора, на които тя имаше доверие.
-Все пак не всички се доверяваме лесно.-допълни Дайен.

След като внимателно изслуша думите на Леийн, и по размисли над тях също реши да каже нещо:
-Ще видим до къде стига маската, а нещо ми ми подсказва , че ми се доверяваш поне малко-след тези си думи Дейкъп се приближи близо, по близо ,докато накрая усните му останаха на сантиметър , дори и по малко от нейните, той направи първата крачка, сега щеше да разбере, дали Лейн е готова да по напука маската си , дали в полсения момент няма да се дръпне , или ще изварви , останалите десет процента, дали ще накъси сантиметъра разтояние до нула, Рейн остави този не лек избор на нея, като търпеливо и спокойно изчакваше да види какво ще се случи , като това не бе леко решение и от негова страна, но за момента личната му война и отмъщение изглеждаха толкова далеч в съзнанието му , че сякаш нищо не се е случило......

» Стаята на Ели Кълън
» Стаята на Едуард Кълън
» Стаята на Алис Кълън
» Стаята на Ренесме Кълън
» Стаята на Tриша Кълън.