Заведението

Тук всички могат да идват и да хапват.

Двете момичета дойдоха и седнаха на масата, която е най в дъното.
- Е, какво ще ядеш? - Ана погледна менюто и каза:
- Има пилешка пържола на грил, риба, огнешки огретен и много други специалитети. - Ана се облегна назад. Дойде келнера, който й се усмихна. Държеше се така сякаш не забелязва Бела. Ана страшно се подразни и се опита да го разкара, но той продължи да й досажда. Тя опита всичко, но без успех. Тогава...

Прочистих гърло и погледнах сервитоьора:
-Извинявай момко, първо тук си на работа а не за свалки, второ остави приятелката ми има си сериозен приятел и трето за да ти се плати вземи поръчката. - усмихнах му се и сложих ръце на масата каазвайки:
-Такам аз искам една кола и един сандвич. Ани за теб? - погледнах я след което погледнах отново сервитьора със табелка "Алек" и му се усмихнах зловещо. Той записа поръчката на Ани и изчезна, ухилих се на Ани и казах:
-Трябват ти повече тренировки! - засмях се и се облегнах на стола си.

- Знам, но дори и така пак нищо не става. - каза обесърчена. - Момчето донесе поръчките. - Благодаря, Алек. - усмихна му се на криво, а после се смръщи. - Е, ще се опитам да си изям сандвича. - допълни Ана и отхапа голяма хапка като дълго я предъвква.

Отхапах мъничка хапчица и се огледах наоколо, видях че някаква момче зяпаше Ани, завъртях очи:
-Ани, момче изяждащо те с поглед на два часа.- Ани се обърна и го видя след което ме погледна притеснено и умоляващо да го разкара. РАзмахах пръст пред лицето й:
-Не мило мое вампирче, ти ще го разкараш! Хайде пробвай, като онзи път с бабунката от пясък само че на живо. Хайде! - усмихнах й се, тя направи ме помоли с очи за последен път и стана обезсърчена от масата запътвайки се към момчето, което щом видя че тя се е запътила към него светна и се изчерви леко.

"Мразя те." - мислеше си тя. Стана й отиде до момчето.
- Здрасти. Ам, моля те. Остави ме намира. Гаджето ми е на няколко пресечки от тук и е страшен ревнивец. - след което се надвесе над него, като косата й закриваше лицата им от околните. - А, ако това не те сплашва, така ще те сритам, че ще останеш стерилан до края на живота си. - и тя се смръщи. После вдигна глава.
Изведнъж оня я погледна злобно и каза:
- Обичам опърничави като тебе. - хвана я здраво за ръката и извади пистолет, забележим само за тях двамата. - Да тръгваме.
Ана погледна изплашено Бела. Тя явно не разбираше какво става. Двамата излязоха на улицата. Тя започна да се дърпа, но той не я пускаше. Заведе я в някаква уличка.
- Пусни ме. - изкрещя тя. и започна да рита и да се мята. Той започна да й разкъсва дрехите, но тя го срита. Той я пусна и тя таман щеше да избяга, когато я сграбчи.
- Помощ. - започна да пищи, а той я удари.

Усетих че нещо става когато АНи погледна изплашено, но помислих че няма нищо. СЛед малко и двамата излязоха от заведението, стреснах се и оставих парите които имах на масата и изхвърчах от заведението. Излязох на улицата и задуших, улових миризма на вампир и я последвах. Миризмата ме отведе в тъмна уличка където АНи крещеше. Затичах се към Ани и онзи тип и се промъших между тях:
-Хей нямаш ли си друга работа?-той ме погледна учудено и аз продължих:
-Като например да спиш?- подсмихнах се и го хванах за якето, вдигнах го от земята и го запратих в една стена.
-Това се пада на хора като вас, не знаещи с какво си имат работа нали Ани?- тя кимна и все още гледаше уплашено. Приближих се до онзи и взех пистолета обезвреждайки го без проблем. Хвърлих оръжието на земята като патроните прибрах в джоба на якето си. Ани ме погледна и попита:

Ана нищо не можеше да каже. Опита, но беше шокирана. Само седна на земята, плъзгайки се по стената. Тя прегърна коленете си. Разкъсаните й дрехи се вееха от вятъра. Макар, че не й беше студено, цялата се тресеше. Малко се посъвзе и тихо попита.
- Имаш ли яке, че не мога да се покажа с тия парцали? - тя гледаше някъде в небитието.

Кимнах и съблякох якето си.Тя го пое и ми благодари. Хванах я за ръката и казах:
-Ани съжалявам, не знаех, ела ще отидем до вкъщи и ще ти дам дрехи. Много съжалявам. - помогнах й да стане и се запътихме към вкъщи. ВЪрвейки Ани трепереше като лист.