Любовта като болка

ЛЮБОВТА КАТО БОЛКА

Станах с мисълта че днес ще е ужасен ден.Отидох в банята и се измих.Излязох и застанах пред
гардероба.Чудех се какво да облека.Избрах едни черни дънки и тениска.Обух маратонки в същият цвят и слязох доло. Мама беше направила закуска, а баща ми вече го нямаше.Хапнах набързо и тръгнах към училище.
Когато отидох там, се срещнах с приятелките ми Паула и Клара...
-Хей Клар....да знаеш къде е Дейв?-попитах аз и се усмихнах с ослепително бялата ми усмивка..
Това беше едно от малкото момчета, които не се интересуваха от лигли като Ерика и Жанета.
Беше един от най-добрите ми приятели. Наричах го „брат ми”, „бате” и какво ли още не.Наистина
го чуствах като по-голям брат...
.Тъй като учихме в музикално училище, имахме и рок група. Аз и Дейв бяхме солисти.Често излизах с него и се чуствах добре.
- Сис защо си облечена така?-попита ме Ерика и прекрати мислите ми.
Мразех я, направо я ненавиждах..
- Защо пък не?-казах аз и се обърнах с гръб.
Наистина бях доста спортна натура и повечето пъти бях спортно облечена- кецове,дънки,суитчер и
т.н.Много рядко се случваше да облека пола. Рокля можеше, но пола необичах да нося, не знам
защо.Почти не се интересувах от момчета,но когато си харесам някого, можех и човек да убия.
Най-сетне би и последния звънец. Взех си раницата и излязох.На врата се блъснах в Дейв.
-Хей Дейв, съжалявам.- казах аз и се загледах в кафевите му очи, които излъчваха толкова топлина
-Ммм аз съм виновен.....бях се отплеснал на някъде.-каза той и се усмихна.
Когато се усмихваше от двете му страни се появяваха по три трапчинки. Ахх колко ги обичах...
Той беше доста висок с тъмно кестенява коса и кафеви очи. Имаше мусколесто тяло и беше
определено многоо секси.” Боже мой, май съм хлътнала” помислих си аз „ Но как е възможно в най-
добрия ми приятел” въххх майко..
-Търсих те, къде беше?-попита той и отново се усмихна с придрожаващите го трапчинки
- Бях тук.-казах аз и му смигнах леко
-Искаш ли.......?-запецна Дейв
- Какво дали искам ?-погледнах го с повдигната вежда.
-Ъммм... забрави.- каза той и наведе глава
-Хайде де, мразя да правиш така.- отвърнах му и се нацупих.
-Добре де добре, мразя да те гледам така.Искаш ли да излезем,но не както обикновенно, а на нещо
като среща?-попита ме той, леко притеснен
Знаех,че не мога да показвам чуства, но аз наистина го харесвам.
-Разбира се.-отговорих му вцепенена
-Да тръгваме!- изрече и ме пусна да мина.
Качих се в червеното ферари, а той пусна съединителя и даде пълна газ на двигателя. Беше на четвърта скорост и гумите се завъртяха мигновенно, достигайки 100км/ч само за 6 сек. Чу се силно изпищяване и ние се изтреляхме напред, оставяйки погледите на съучениците ни върху нас . На мястото където беше спряло ферарито, имаше само следи от гума, както и миризмата и пушека останали след шоуто, което Дейв направи.
-Къде отиваме?-попитах го учудено.
Обичах изненадите, адреналина и той доста често ми доставяше тези удоволствия. Добре, че вече бях пълнолетна и можех да стоя до колкото си искам навън
-Ще видиш..- отвърна ми с усмивка, а аз се загледах в трапчинките му.
Погледа му беше върху пътя, а аз се бях зазяпала в изящните му черти. Лека усмивка се появяваше на лицето ми. Дейв беше облечен с прилепнал потник, който го правеше още по секси и неустоим.Носеше доста често бяла. Надявах се чувствата ми към него да не бяха толкова очебийни. Не трябваше да забележе, затова погледа ми се върна напред, но въпреки това , спомена за тялото му от преди секунди, все още беше пред очите ми. Не обръщах внимание на мястото към което ме караше, сега просто бях опиянена, потънала в мисли свързани с момчето на седалката

Втора глава:

Точно когато бях потъна в мисли неусетно колата спря....
-Ах....мамка му-изрога Дейв.-Точно сега ли трябваше да спукам гума....-каза той и слезе от колата
Мислех че трябваше и аз да сляза от колата разсбирасе.Слязох и се облегнах на предницата на колата.
-Ммм..скоро ще е готово.-каза Дейв и се усмихна и тряпчинките отново се появиха
Ах...тези трапчинки направо ми идеше да ги изям.
-Добре,добре няма проблем.-казах аз и се усмихнах чаровно
След около пет минути колате беше готова.Странно небеше се изцапал никак..
-Може да тръгваме.-каза той и ми отвори вратата на колата
Натаних се удобно той се качи и подеглихме.Стигнахме до някакъв блок.Седнахме отпред на един камък.Беше много приятно.”О БОЖЕ МОЙ тук живееше най-добрата ми приятелка но това не го знае.Няма нищо нямаше да забележи че съм тук.Скочих от високия камък и свих ръцете си така че да забележи че ми е студено..
-Ъм какво ти е?-попита той и ме погледна странно
-Нищо само малко ми е студено.-казах аз
Нямаше голяма вероятност да ми е студено...но наистина ми беше.Пред блока ставаше огромно течение и аз бях само по едно тънко суитчарче
-Ами ела да те гушна.-каза той
-Ама ти серионзо ли?
Нямаше вид на шегуващ се човек но реших да попитам
-Ами да..-каза той и трапчинките отново се появиха
Потръпнах от радост.Качих се отново на камъка и седнах до него.
-Ела на сам де как да те стигна.-изсмя се той.
Приближих се и той ме прегърна през кръста.Наистина се стоплих.Забога беше толкова топъл и толкова мил с мен.
-Може ли да те целуна?-попита той сериозно
Лол този въпрос ми падна като гръм от ясно небе,но ако кажех че е рано дали щеше да се расърди...
-Не е ли малко рано за целувки?-попитах аз и се усмихнах
-Права си.-каза той
Точно в този момент допря устните си до моята буза.Какво за бога.Изтреперих....,но той също трепереше
-Защо трепериш забога не трябва ли аз да съм тази която трепери?-попитах аз и се изсмях
-Ами просто като съм до теб,с теб имам чуството че незнам и аз да ти кажа чесно.-каза той-Не вярвах че някога ще стане аз ходих с една от най-добрите ти приятелки а сега сме сгушени един в друг.
-Мхм.-само казах аз и отново се сгуших в него
-Мм...искаш ли ....да станем гаджета?-попита той
-Ами може.Да разсбирасе.-казах аз с усмивка
Стояхме малко така и видях че започва да се стъмва.Трябваше да тръгвам...
-Ем трябва да тръгваме...-казах аз и замалко да се разрева
Не глупости нямаше но много щеше да ми липсва.
-Добре да разсбирасе.-казах аз и се усмихнах
Нищо че бях пълнолетна, но и аз обичах да сядам с семейството на масата.Качихме се на колата и потеглихме.Той отново тръгна с бясна скорост и след около пет минути бяхме пред къщата ми.
-Ама наистина ли трябва да тръгваш?-попита той с милите си очички
-Налага се.-казах аз и го гушнах силно
-Обичам те!-прошепна той но и така че да го чуя
-Аз повече но сега не ми се спори.-казах аз и тръгнах.

Трета глава:
Слязох от колата и се качих по стълбите.Едва когато стигнах до входа се чу колата да тръгва.Явно ме беше чакал да стигна,тей като ме беше страх от тъмото и той знаеше това.Качих и другите стълби и най-сетне стигнах до вратата.Поех дълбоко въздух и отворих врата.Влязох , погледнах се в огледалото и отидох при нашите.Майка ми и баща ми бяха седнали на масата и отново гледаха някаква турска съпунка,а сестра ми я нямаше.”Леле тези хора не са добре, само турски сериали дават” помислих си аз и се изсмях на себеси.
-Добър вечер.-казах им и се усмихнах
-Добър вечер, мила, къде беше?-полюбопитсва майка ми
-Ъмм....бях навън с Дейв.- отговорих й и побързах да отида в стаята си, за да не задават повече въпроси.
Тей като не се бях пребирала след училище, имах да прочета един урок и да напиша домашното по английски език.Седнах на леглото и извадих учебниците от чантата си.С отекчение разгърнах учебника по история и започнах да уча.
* * * * * * * *

След два уморителни часа вече бях свободна.Хъм..беше десет и половина,а утре беше събота и можех да стоя още.Със светкавична скорост седнах на компютъра.Щом влязох в скайп веднага получих съобщение.Отворих го и беше от Дейв.В него пишеше „Мечо къде си?Като седниш ми пиши моля те.Не мога да издържам без теб.Искам те до мен непрекъснато.Чао пиши като седнеш.Обичам те” Лол лол лол чакай малкоо Дейв няма ли да учи.За бога какви ги дрънка.
Дейв днес не беше на училище, но това няма значение.Писах му „Здравей слънчице тук ли си?”.Веднага получих отговор.Сякаш беше като скоростта на светилината.
-Разсбира се, къде може да съм.-писа той и ми прати прегръдка
Чу се дразнещ звук.Някой ми звънеше по скайп.”Мамка му кой ми разваля момента” помислих си аз.”Дейв ви търси”се изсписа на екрана ми.Веднага вдигнах
-Здрасти мечо не можех да издържам, трябваше да чуя гласът ти.-каза той и си включи камерата.
-Здравей слънчице и ти ми липсваше много.-казах аз, но тей като няма камера, не включих нищо
Чакай малко на камерата се виждаха две еднакви лица.Какво за бога беше това?
-Дейв защо имам чуството че нещо и има на камерата ти.-казах аз и се засмях
Дейв започна да се хили.
-Какво има де какво казах?-попитах аз
-Сис това е блзинака ми на камерата нищо и няма.-каза той и побутна близнака си
-Ъмм...как се казва?-попитах аз и се усмихнах
-Бил.-каза Дейв
-Мхм.-казах аз и кимнах нищо, че Дейв не ме виждаше
-Мечо аз трябва да ставам, че този нахалник тук се е запознал с Паула и я харесал и иска да чатят.-каза Дейв
-Паула кой?-попитах аз учудено
-Паула бе мечо най-добрата ти приятелка.-каза той
-Ама ти сериозно ли?-попитах аз
-Да да сериозно.- отвърна той и се усмихна
-Гълъбчета, ако нямате нищо против имам да чатя с една кукла. Ако може да освободите компютъра, разтикайте си малко задниците и излезте.-каза Бил и се засмя
-Абе ей идиот как ще излизам по това време бе ти чуваш ли се.-каза Дейв
Просто стоях и се хилех и не можех да повярвам, че Дейв има близнак.
-Слънчице хайде да оставяме....Бил да чати с Паула, че тук и Пал ще ми издере очите само и само да спрем да говорим, че да сяда Бил.-казах аз
-Мхм добре мечо.Чао обичкам те.-каза той
- И аз много много много много те обичкам.- казах аз
-Аз повече.-възпротиви ссе той
-Аз
-Аз
-Аз
-Моля ви, спрете.-извика Бил и махна брат си от компютъра и затвори
Ама че дрисльо.Хах, та той е по голям от мен с две години.Погледнах часовника беше станало един и половина.Нямаше какво да правя затова изключих всичко и легнах.След около пет минути чух сестра ми, но продължих да се онасям

» Любовта като болка/Коментари