Парка

- Естествено, кагато поискаш - отговорих аз светкавично.
- А, ами не просто се бях замислил за едни неща...ама те не са важни повярвай ми...
Знаех, че ако се изтърсех Сам щеше са ме линчува. А и можеше да застраша нейния живот ако й разкажа всичко. Като знам на какво са способни Волтури. Не не става не бива да казвам нищо, колкото и да ми се искаше да и разкажа всичко...
През главата ми премина неочаквана мисъл. Какво по дяволите си мислиш идиот такъв! Не можеш да направиш подобно нещо! Така щях да натоваря светът й с моите проблеми. Предполагах, че животът в Ла Пуш не е за нея. Тя заслужава повече. Как изобщи ми хрумна, че бих могъл да я бележа? Ами ако станеше нещо като при Сам и Емили. Ако избухнех? Щях да я нараня...И дори можех да я убия! Притеснявам се, че може би започвам да харесвам това момиче прекалено много. Каквото и да значеше думата "харесвам"

След като тя ме прегърна, бях много изненадан, но всъщност много ми хареса. В следващия момент и аз обвих ръце около раменете й без да ми пука, че съм доста по - топъл от нормалните хора. Толкова много ми се искаше да й кажа всичко, но не бях сигурен че трябва. Знаех, че мога да й имам доверие, но същевременно се страхувам. Аз се страхувах! Аз? Тази тайна ме изгаряше.
- Има нещо, което може би знаеш. Но не съм напълно сигурен. Просто моята тайна е много голяма. Тайна, която съпътства семейството и роднините ми с векове. И ако ти я кажа може да те изложа на опасност.

Опитах се да запазя хладнокръвието в погледа си. Погледнах я право в очите:
- Но може би това са само легенди. Ти вярваш ли в тях?...

- Това е ужасно - бях изненадан, Така или иначе докато си тук ще научиш още много неща. Този град не може да пази тайни. Жената с която си имала среща със сигурност е вампир, при тове не от най - приятните. - бях започнал да говоря уверено, все едно разговарям с вякой напълно посветен в тайната...
- Нали знаеш кои са смъртните врагове на вампирите?

- Да - отговорих.
- Ако съществуват вампири, следователно съществуват и върколаци - усетих горчива нотка в гласа си, Би ли страняла от някой, който всеки момент би се превърнал в огромен вълк?

Думите й ме накараха да се усмихна.
- Аз съм...предполагам се сещаш...И с мен никога нищо няма да ти се случи. Пък и вампирите не ловуват по нашите земи. Повечето вампири тук се хранят със животинска кръв, но не всички.
Сложих ръце върху раменете й и я приближ леко към себе си.
- Дори да сме далеч от Ла Пуш аз мога за те защитя, и в краен случай да повикам подкрепление. Все пак съм...сещаш се

Не дочах тя да ме прегърне. Въпреки, че се контролирах много повече от вампирите, трябваше да бъда внимателен. Тя изглеждаше толкова крехка. И как да ми изглежда след като последното, което бях прегръщал беше огромен върколак в човешка форма по дяволите...И то за някаква простотия, която не помня. Май беше бейзболен мач. Но все пак бях получил предупреждение да стоя по далеч...
Толкова се радвах, че Мери Джейн не беше вампир. Аз не мразя вампирите - напротив дори съм приятел с някои от тях. Приятно ми беше да усещам сърцето й и сладникавата миризма, която вече бях обикнал. А и щеше да ми е малко кофти да се оплаква, че й смърди на мокро куче. Най - накрая се отлепих от нея:
- Сега ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си?

- Чувал съм, че разводът е ужасно нещо, сигурно ти е било тежко....Ами до сега имала ли си приятел, тъй де гадже...
Изненадах се , здавам подобен въпрос, но покрай нея отдавна бах спрял да мисля преди да говоря

Физиономията ми беше класическо тъпа...
- Ами аз питах само за гаджето, не исках да навлизам много в личния ти живот. Аз пък не съм имал никаква - стана ми смешно, щото прозвучах като загубеняк
- Не излизам много често извън Ла Пуш, а там момичетата хем че не са в изобилие, а и повечето са по големи от мен. А и за сичките, не само в глутницата а и извън нея, все аз съм хлапето. Върколаците не се влюбват толкова лесно, но когато го напрявят става сериозно...
Погледнах я право в очите, а умът ми беше някъде из облаците

- На 16. Белязванто не е просто влюбване, а специална връзка с даден човек...не знам точно как да го обесня. Наблюдавал съм мои приятели и момичетата, които са белязали, но повечето момичета са съвсем малки, тоест бебета...Върколаците са в състояние да ги дочакат да станат на техните години без да остаряват. Но това е дълга история. Интересно е как книгите разказват толкова много за нас, а повечето, които са ги писали дори не вярват в съществуването на подобни създания. Не очаквах генът да се падне и на мен, но не е толкова лошо да си вълк...

- Предполагам- отвърнах аз и се ухилих загледан в далечината
-Не, не съм белязвал...никога не съм бил влюбен...но това може да се промени
Усетих несигурността й и това ме радваше по някаква неясна причина. Протегнах ръката си и докоснах лицето й, след което започнах да скъсявам дистанцията помежду ни и нежно я целунах...

- Ами да, има- отговорих аз
- И аз съм един от членовете й но съм нов. Повечето вече са белязали някого. Повечето белязани са още малки момичета, но дори да не бяха ти пак щеше да си много по - красива от тях -аз й се усмихнах и си помислих, че може би звуча банално. Но това си беше чистата истина
- Но всички от глутницата са много забавни и усмихнати. Е, само нашия главатар е малко по- сериозен, но все пак това се очаква от него. Много ми се иска да те запозная с тях

- Значи си ги виждала - започнах да се хиля на глас
- Значи и тук най - спокойно си тичат без тенските...тцтц. Аз като идвам поне проявявам благоприличие. Не се безпокой - те по принцип харесват всики. Е не всички, само хората а и ти си много готина, сигурно ще си глътнат езиците...