Стаята на Данте

Това беше стаята на Данте. Тя не беше много голяма, но бе обзаведена по неговия вкус.

Вратата на стаята се отвори и вътре влезе Данте. Изглеждаше леко ядосан, но изражението му бе почти както обикновено. Затвори вратата след себе си и легна на леглото, което не използваше за спане.
-Арр...-беше това, което излезе от устата му.
Хвана се за главата и се отпусна назад, като пусна телевизора си. Започна да сменя каналите един след друг и след пет мунити се спря на един.
-Ето нещо интересно!-каза удовлетворено и се загледа в Тв-то...
След половин час стана, преоблече се и отвори вратата, излизайки. Слезе по стълбите и излезе навън.

Влязох в стаята на Данте.
-Ехо,Данте!Тук ли си?Ехооооо!
Не чух да ми отговаря затова седнах на леглото и кротко го зачаках да дойде и да си поговорим.

Данте се прибра от дълга разходка, парещото слънце се бе скрило и на негово място се бе появила искрящата луна. Колата спря пред голяма къща скрита в гората. Вампирът излезе от колата и с безразлично изражение се качи горе в стаята си. Не обръщаше винмание на нищо по пътя, хора, предмети, нищо.
Влезе в стаята си и седна на "леглото си" и се замисли. Бе отсъствал толоква време, няколко месеца. Опознаването на нови места не му се бе отразило сравнително добре, дори може би го бе накарало да се затвори повече в себе си. Преди беше по-общителен.
След десет минути реши да отиде в града, затова стана и отново изчезна в мрака.

Бети и Данте пристиганаха в стаята му и той отвърна на въпроса й :
-Не, не се съмнавям. - и леко се засмя. След това вдигна ръка напред и допълни:- Та...това е стаята ми. Знам, че не е кой зане какво но.......
Опитваше се да не се надува или да изпъква особенно.

Данте се приближи до Бети и седна до нея, но се надяваше да не е много нахален.
-Нещо против? - каза той и се загледа в кристалните й очи, като зачака отговор.
След това погледна през прозореца, а после отново към момичето. Прозорецът бе отворен и влизаше студен вятър. Отиде и го затвори. После се върна.

-Ами...незнам. Не съм свикнал да влизат много хора в стаята ми, особенно вампири.
Думите му прозвучаха странно, сякаш беше някакъв самотник, но не беше така. Бе свикнал да живее сред "храната" за другите вампири. Самият той бе убивал няколко пъти преди да срещне Кълън.
-Та... - не знаеше какво да я попита.

-Ами...как да го кажа, и аз не знам какво да кажа...просто... - мъчеше се да намери правилните думи. - Трудно ми е да...да го обясна... - въпреки притеснението, гласът му звучеше чист и продължително звънлив.
-Ами ти...какво мислиш за мястото, за Кълън?
Това бе единственото което измисли.

-Ами харесва ми.-казах аз и се усмихнах
О боже това ли намери да ме пита.Незнаех какво да кажа.
-Ами......-просто трябваше той да попита нещо.
Много ми харесваше имаше само един недостатък и той беше че неможеше да измисля въпроси, но както и да е

След малко мълчание Данте се реши да я пита нещо по-различно и каза:
-Бети, разкажи ми повече за теб. На колко години си, за човешкия си живот...
Отново се загледа в очите й, като след няколко минути се осети и отклони погледа си.
-Ами... - тя започна историята си.

-Не, разбира се,че не. - и след тези думи на бледото му като мрамор лице се появи блага усмивка.
Харесваше му да е близо до Бети, но не искаше да я застрашава или да я кара да се чувства зле или пр. Той се загледа в светлият пейзаж на изгрева навън. Няколко лъча светлина с пробиха път през стъклените очи и накараха вампирите да заблестят.
-Бети...ти си наистина много хубаво момиче...

-Бети, познавам те едва от няколко часа, но наистина те харесвам...
След тези думи леко приближи лицето си до нейното, но не искаше да избързва. Нещо го спираше или може би не...И той не знаеше вече. Просто я гледаше.

Данте продължи да стои така, като леко се отдръпна.
-Мисля, че е по-добре да не прибързваме все още.
След това продължи да се усмихва.

Данте се замисли за момент, след около минута събра мислите си и каза:
-Ами на 18 години съм...от 69 години. - След това се засмя.- За историята ми...мисля че вече съм ти я разказвал...
След това отново се приближи до Бети.

Изглеждаше така сякаш и двамата не знаят какво да направят...
-Какво искаш да правим? - попита накрая Данте.
Той се зачуди какъв отговор може да получи...

-Тогава измислих!
Данте се приближи до Бети, прегърна я нежно през кръста и доближи лицето си до нейното, като нежно впи устните си в нейните. Най-накрая се бе решил да го направи.