Покоите на Джейн Волтури

Прекарах известно време в Берлин.Четирите дни ми се отразиха чудесно.Слънчевите сутришни лъчи галеха кожата ми,бях си легнала и се наслаждавах на почивката си.Цялата блестях под светлината.Станах от леглото и отидох до огледалото.Сресах копринените си,къдрави в края коси,облякох се с къси панталонки и потник,вързах си косата и в стаята ми се изсипаха две прислужници,които оправиха леглото ми и ми донесоха закуската.След вкусна чаша прясна кръв станах и се разходих в градината утринните лъчи ме обливаха изцяло,розите бледнееха пред мен.Върнах се в къщата,седнах в огромното, кожено кресло в кабинета си и извадих книжа от шкафа.Качих краката си на бюрото и запрелиствах документите,тогава на вратата се почука...Беше..

Бях отишъл в къщата ни в Германия. Там бе Джейн.
- Забрави ме! Не се сещаш за мен вече. Цяла седмица няма и следа от теб - рекох аз и я погледнах странно.. Седнах на едно меко канапе и си налях чаша с прясна кръв.

Засмях се при влизането му.Свалих крачетата си от бюрото,прокарвайки маникюра си по бедрата и сваляйки листята на бюрото.Свалих ластика си и косата ми падна по потничето небрежно.Чаровно се усмихнах и промълвих,приближавайки се до него:
-Просто имах нужда от малка почивка,как мога да те забравя?!

- И аз това се питам , но можеше поне да ми кажеш. А не да изчезваш изведнъж. - казах аз. Изпих чашата с кръв на екс , тя ми предложи да си сипя още но аз отказах.

-Ами трябваше да стане бързо..но това не е извинение,че просто не казах едно "Отивам в Берлин"..и все пак,повече няма да го повтарям!Как да се реванширам?-приближих се с плавна стъпка до него и седнах на бюрото пред креслото, и се усмихнах пленително.Късите панталонки идеално ми прилягаха и колкото и да не бях свикнала да нося подобен тип дрехи в този стил,наистина подчертаваха тялото ми и стояха много ефектно.Изчаках го да ми отговори безмълвна с впит поглед в очите му...

- Ами , незнам какво да кажа - рекох аз и продължих - Радвам се , че те открих - и след тези думи я прегърнах. Неисках да прибързвам , но след като я докоснах тялото ми бе трудно за контролиране.Пристъпих към нея и я целунах нежно по устните..

Обвих ръце около вратът му,прокарах пръсти между косите му по време на целувката.Постави ръце около кръста ми,трудно се сдържаше-личеше му.Отвръщах на целувката,внимателно премествайки едната си ръка на лицето му до устните,а кичури коса паднаха по раменете ми.Когато отдели устните си от моите го целунах няколко пъти по продължението на врата, стоейки все така в обятията му се усмихнах чаровно,прокарвайки език по долната си устна,навеждайки тялото си внимателно назад,за да огледам изражението му.

На лицето ми грееше все така доволна усмивка..
- Великолепна си , искам тези целувки никога да не свършват - рекох аз. Тя скъса тениската ми , по която бях.. Поставих я внимателно на леглото и отново я целунах по устата. С едната ръка погалих врата и , а другата я поставих на перфектната и талия..

Бях легнала под него,ръцете ми се спускаха по тялото му.Устните ми галеха кожата му.Ароматът ми опианяваше и съсиваше сетивата на всеки,разтапяйки го по уникален начин.Настръхнах от допира му по кожата ми.Между целувките вметнах:
-Не е задължително да свършват скоро...

- Така те искам - казах аз и я целунах. Нежно свалих фланелката и я хвърлих на едно от канапетата. Легнах на кревата , а тя бе върху мен. Бе опряна на здравите ми , студени гърди и продължаваше да ме целува по начин , по който само тя можеше..

След като изхлузи потника ми и го захвърли на някъде останах по панталонките и сутиена ,който с толкова усилия си изнамерих след обиколки по бутиците в Италия,накрая се оказа,че ще ми се прави по поръчка..Панталонките получиха съдба,като потника.Устните ми шареха по неговите,по врата,по гърдите.Прокарах нокти по коремът му и нагоре,заигравайки се със самодоволна усмивка.Ръката му обвиваше кръста ми,а с другата шареше по бедрата ми,притискайки ме към себе си.Косата ми падаше по чаршафите и той ме преобърна с рязко движение..

Това чаках , от седмица. Исках Джейн да бъде моя , и само моя. Сложих едната си ръка на дупето и , а с другата я притиснах към мен. Целунах я по устата , а след това слязох и на доло по врата.
- Чакам това , от седмица - рекох на глас , а тя се усмихна палаво..

Още преди да го каже го знаех.Засмях се и отвърнах на целувката му преди да отговоря:
-Е,не е нужно да чакаш повече...-засмях се аз-Но седмица никак не е много време...!-продължих да се смея.Защо ли винаги знаех,какво иска всеки..Усмивката остана на лицето ми дори когато се целувахме.Той..

Целувах Джейн така страстно , и не мислех за нищо друго.. Докато лежахме , хвърлих една завивка над нас , и се виждаха само главите ни. Сложих двете си ръце на дупето и , и отново я целунах по устните , които бяха така меки..

Нощта се носеше бавно.Тъмна пелена покриваше небето.Луната беше пълна,сребристо бяла,процеждаща се в няколко лъча от тъмните завеси.Никой не заспа през нощта.Когато слънцето измести луната в преливащи цветове на тъмно оранжево зад облаците аз лежах върху коремът му и си играех с косата.Имаше чаровна усмивка на лицето ми.Денят тепърва започваше,а аз станах загръщайки се с единия чаршаф и тръгнах към банята без да казвам нищо.След като си взех душ и се облякох със стилна червена рокля:
Покоите на Джейн Волтури PromGirl-455755272

Покоите на Джейн Волтури PromGirl-455755272

и високи черни обувки.Пооправих си косата и общо взето изглеждах прилично.Деметри каза...

[i]-Тази рокля ти стои супер - рекох аз. Нощта бе минала перфектно.
- Какво ще правим сега? - попитах я аз , и се надигнах от леглото

-Незнам...Аз лично рябва да се върна във Волтера.Няма,какво да правя тук вече.Починах си пет дни..Повече не мога да отсъствам,а пък и трябва да върша разни неща...-усмихнах се аз и не уточних какво имам да свърша.Нямах багаж по простата причина,че в замъка имах всичко необходимо,а и тук също,така че не ми трябваше нищо.Взех само ключовете за колата и попитах-Е,ти идваш ли?

-Не - отвърнах хладно аз. Може би ми трябваше малко време , да бъда сам и да преусмисля някой работи.
- Ще остана тук , за да подредя мислите си - рекох аз , и пуснах телевизора..

-Както искаш.-казах със замислен поглед аз и излязох от стаята, само за миг бях на алеята пред къщата.Отворих вратата на колата си и влязох в красивия кабриолет.Пъхнах ключа и запалих колата,рязко ускоряваща скоростта,от която дори и къдрица не се подмести.Звукът от протриващите се гуми в земята раздра тишината,която цареше само миг преди да потегля.Лицето ми беше безизразно,скоро щях да съм си у дома..