Кухнята

- Ще ми припомниш ле плана? - попита той, а вампирката само се опулии првемигна. Ама тези хора нямаха никакво въображение. Бях си променила за малко характера, за да не мисля за неприятностите и се бях превърнала в съвсем откачени и забавно момиче...хммм
- Така плана е прост... - казах аз и се ухилих като луда. Амам какво ми ставаше, маи се бях престарала с маниполацията.
- Ще сготвим нещо вкусно за да покажем гостоприемствоти си. - довърших аз и заподскачах из кухнята вадеики престилки и продукти. Метнах две на аммм...нормалните вампири тук и се ухилих насреща им. Леле имиджа ми щеше да падне....

Спрях я и я почуках по главата всеедно чукам на врата.
- Има ли някой тук ? Ехо ? Някой чува ли ме ? - погледнах я и казах.
- Сега и тя е вампир,а ако си спомняш ние не ядем такава храна.

- Е ще импровизираме. - викнах аз като кралицата на лудницата и са съсредоточих е по скоро се опулих и се появиха няколко леко прашни бутилки пълни с гъста червена чечност.
- Може да направим торта с формата на отрязана глава и да капнем малко кръв. - предложих аз и зад мен се появи голямо табло и една снимка на отсечена кървава глава се залепи.
- Да да не ми казваи забравих. - викнах аз и те подскочиха. Амам много бях прекалила с лудоста...ехх проблемно ще бъде. маи колкото по-луда ставах, толкова повече силите ми се увеличаваха. Трябваше само да помисля и приятна музика озвучи помещението
- Е аккво да готвим? - попитах аз и запърхах с дългите си мегли...

- Нямам кърпа. - казах аз и се усмихах.Франческо все още се криеше зад мен и се беше притиснала към мен.
- Ето защо те повиках снощи аз ухапах едно момиче и я превъранх в вампир но убих най-добрата и приятелка пред нея знам че ти си едиснтвената която може да я направи силна и затова те повиках пък и исках дате видя от давна не сме се виждали. - усмихнах се и бавно се отместих като застанах зад Франческа която гледаше плахо в погледа и имаше страх и по лицето и се стичаха сълзи.
- Алек неможе ли да остана при теб ? - попита момичето като плачейки се притисна към гърдите ми.Прегъранх я и я другпнах внимаетелно исках от нея да стане невероятен вампир и се държах мило с нея.Изтрих сълзите и казах.
- Съжелявам Фран но не се безпокой ще идвам дате виждам пък и Рав е най-добрата тя щете направи много сила и тогава ще можеш да дойдеш тук.

- Ей сладката я облечи нещо. - казах аз на новата и и метнах един копринен шал
- Още малко и мъжете ще ти предлагат пари. - казах аз и погледа ми се стрелна към Алек. Лала мале ама на тея аккво им ставаше. А въпроса беше по-скоро на мен какво ми ставаше.
- Тааа... казах аз и пред мен се появи купа пълна с шоколад.
- Ями... - изписуках като малко сладко дете докато облизвах шоколада от една лъжица....

- О страхотно поръчка! - изписъках аз и се ухилих лъчеарно. отворих с един поглед една от леко прашните бутилко и налях голямо количество. После изприпках до кафе машината и смесих двете течности. Подадох и димящата чаша и ми мина през ума да я щпна по бузката, но слава богу нещо от старият ми неопиянен характер беше още живо и ме спря...

- Ааа сестричке добро утро нека ти представя Франческа. - усмихнах се и момичето подаде глава зад мен.
- Как дати обясня без да ми се караш ? Еми направих я вампир и затова Рав е тук ще я обучава.И ще спи при мен. - усмихнах се закачливо и избутах Фран пред себе си.Защото я беше страх я прегъранх и тя се успокой.
- Съжелявам малко я е страх има доверие само на мен и затова я защитавам.

- Хммм незнам дано не защото вече става време за лягане изморен съм и малко лежене щеми дойде добре. - у смихнах се и целунах Фран по челото.
- Хайде иди и ти в стаята която ти показах преди малко ще се видим утре не се плаши тук си в безопасност. - казах аз и я изпратих до стаята и.Всички ме гледаха странно.
- Какво ме зяпате все едно не сте ме виждали ? - казах аз и тръгнах нагоре.
- Рейвън идваш ли ?