Мола"Сиатъл"

-Чух те!-казах леко засмяна и влязох в магазина за дрехи.
-Трябват ми дънки,блузи,рокли,тениски,потници и какво ли още не.-казах и погледнах Алек,който вече се беше отчаял,защото това личеше на лицето му.
-Хайде,хайде. И на теб ще ти взема нещо!-казах и отидох в мъжката част на магазина като взех дънки и ризи,които по мое мнение му бяха точния размер.
-А сега в пробната!-заповядах,пъхнах му дрехите в ръцете,покупките закачих на закачалката в пробната му и го оставих да се преоблече.
В това време си харесах дрехи и влязох в съседната пробна,която беше свободна. Когато излязох Алек беше с черна риза и сини дънки.
-Отиват ти! Определено ги взимаме!-казах доволна.
-А какво мислиш за тази рокличка?-попитах и се завъртях.
Роклята беше бяла и къса и на мен лично много ми допадаше.

Спрях мотора пред входа на Мола. През целия път говорех за някакви глупости, а Ани само "Аха"-каше. Накрая, точно преди да слезем я попитах:
-Не ме слушаш нали? - последва едно "Ахам". Засмях се и поклатих глава, слязохме от мотора, и аз ударих съвсем лек шамар на Ани за да се опомни. Тя разтърси глава и се усмихна, извини ми се и влязохме. Вътре беше топло и приятно, имаше ескалатор който водеше към втория етаж и асансьори. Завлякох Ани до ескалатора за нагоре и щом се качихме я повлачих към магазин за части за мотора ми, или поне за някои инструкции за частите. Ани направи физиономия и каза:
-Ааа, не няма да стане! - погледнах я учудено и тя ме завлече към изхода, след което ме накара да влезем в някакъв магазин за дрехи. Изпуфтях, но я последвах. Мразех да пазарувам дрехи, и тайно се надявах да избира само за себе си. Ани ме задърпа към щанда с рокли, изпуфтях отново, а Ани...

- Хубава е но няма аз да я нося затова решението е изцяло твое аз само ти ги купувам. - разсмях се леко и се огледах наоколо.Не си хареах нищо но видях един магазин и реших да и купя нещо.
- Принцесо изчакай тук. - казах аз и изтичах до магазина.Трябваше ми малко време докато и избера подарък.Бях в магазин за бижута и се опитвахда намеря най-подходящия подарък за нея.

Разсмях се леко и сложих ръце на раменете и доближих устни до ухото и казах.
- Не се тревожи аз за какво съм тук ? Немога само да крася трявба и да се бия.Е вярно че неса достойни за битка с мен и че нетрябва да се бия с жена но за теб съм готов на всичко. - застанах пред нея и я целунах една дълга целувка.Взех едната и ръка и сложих един пръстен.

- Знам че сега не е момента и че съм откачил и то тотално щом го правя в такав момент но...ще се омъжиш ли за един луд,побъркан и...просто те обичам и необичам да чакам и понякога бъркам но се надявам да съ оцелил момнета. - казах аз и си поех въздух.
- Е какво ще кажеш ?

- Би трябвало пръстена не е никак евтин. - пошегувах се аз и я прегрнах.
- Спокойно принцесо и аз много те обичам.Но май не съм оцелил момента или съм ? - само то се чудех бях много радостен че тя прие но ми беше интересно дали оцелих точния момент.
- Много ми беше трудно да ти предложа отстрани изглеждаше много лесно но притеснението и неувереноста и така наатък и дори се чудех дали изобщо даго направя.

-Успял си! Наистина успя.-казах и избърсах сълзите на радост от лицето си.
-Страхотен си!-казах и го прегърнах.
Тогава усетих едно поритване на корема ми. След това и друго.
-Май някой се е раздвижил!-казах засмяна.

- Хайде нали няма да се разплачеш ? - попитах аз и я целунах по челото сложих ръка на коремчето и се усмихнах.
- Хммм май ще трябва да ги учим да играят фудбол.

-Браво,ве Алек!-казах засмяна.
-Много неща можем да направим,но да изчакаме до тогава и после ще мислим!-продължих.

Целунах я по челото и се смихнах.
- Искаш ли да си продължим пазаруването или искаш да се осамотим някъде ? - попитах аз закачливо ия прегърнах.

-Имам идея. искаш ли едно рали с мотори?-попитах доволно.
-Страшно съм добра,ще те изкарам от пътя,а и ако нямаш ще ти дам единия си мотор,но го искам в ЦЯЛОСТЕН вид!-казах леко подмазвателно.

Вървяхме мълчаливо докато накрая не стигнхме до една голяма и лъскава сграда:
-Е скъпа ми Ели това е Мола на Сиатъл! - засмях се и направих знак да влезем. Вътре беше шумно и доста пълно. Седнахме в едно от кафенетата и си поръчахме нещо за пиене. Щом сервитьорката го донесе аз заговорих:
-Е кога те превърнаха?

Заведението наистина беше много приятно ,а и Бела беше много добра компания.
-Ами беше преди 113 години.Бях на 16 и пътувах със семейството ми.Щяхме да отидем във Форкс за лятната ваканция ... обаче катастрофирахме и ...Не си спомням нищо ,само това че когато се събудих почувствах жаждата ,която изгаряше гърлото ми.Бях сама и не знаех кой ме е променил.Намирах се до колата ,а след няколко минути се появи и линейката ,но вече беше късно за родителите ми ...-направих малка пауза и добавих-Не е много приятна история.

-Ами мерси.Отначало не е лесно ,но се свиква.-усмихнах се.
-Може ли да те попитам нещо?-казах и отпих от фантата си.
-Да, кажи?-отговори ми тя.
-Ами извинявай за въпроса, но защо братята ти мразят вампирите?-попитах тихо.След секунда съжалих ,че бях попитала.

-Ами те са от по-консервативните. Винаги са мразили вампирите, баща ми ги научи така. Но естествено, не успя да научи мен. - усмихнах се и се засмях:
-Аз съм от специааалните. - Елена се засмя и аз продължих:
-Но все пак съм канила вампири в къщи и няма проблем, просто Евън и Амбър стоят далече. А баща ми и майка ми не ми обръщат внимание. Звучи странно нали, родителите ти да не ти обръат внимание? - Елена кимна, вдигнах рамене:
-Е какво да се прави, винаги съм била различната, и те просто ми свикнаха. - усмихнах се на Елена и я погледнах лъчезарно. Компанията й ме радваше, беше добър събеседник и умееше да изслушва "хората".

Бела беше много прятна компания.Поговорихме си още доста време след това казах.
–Радвам се ,че се запознахме и мерси за приятната компания.
Тя се усмихна.Двете напуснахме заведението.Разходихме се по магазините.Имаше много хубави дрехи.След пазаруването излязохме от мола с по няколко торби в ръка.Мисля ,че и двете бяхме доволни от следобеда прекаран в мола.Преди да се разделим казах:
-Беше ми много приятно ,Бела.