Антрето

Заглавие: Антрето Нед Сеп 13, 2009 6:02 pm

Красиво и богато украсено.
Свободно РП...

Заглавие: Re: Антрето Нед Сеп 13, 2009 6:08 pm

Вървейки към Palazzo dei Priori по тъмните улички се озовахме в антрето на домът ни:
-Е,това е сградата от която се влиза в домът на клана ни.-обесних кратко аз-Общо взето е много привлекателна за туристите...-засмях се и го погледнах.Вървях към пищно украсеното ни антре.Замъкът-дори и подземен бе страшно запазен и може би бе едно от най-старите сгради във Волтера.Наистина беше запазил старият си вид.Е,Том,нямаше причини да се притеснява от клана,когато беше с мен...но дали го знаеше...

Заглавие: Re: Антрето Нед Сеп 13, 2009 6:14 pm

Момчето огледа наоколо и каза:
-Лол!Не мисля че трябва да влизам по навътре.Все пак това е..домът на Волтури...не ме разбирай погрешно...
Том се замисли...Беше нащрек за всичко.Незнаеше какво може да стане тук.А и дали другите се интересуват от мнението на Джейн...Ако тя не беш чак толкова "важна" тук може би Том беше в опасност....

Заглавие: Re: Антрето Нед Сеп 13, 2009 6:18 pm

-Щом си с мен,никой нищо няма да ти каже.Аз съм лидерката на клана,не се безпокой...Ти си мой гост.-усмихнах се почти мило аз и се завъртях с лице към него,за да прочета по лицето му реакцията.Не биваше да се безпокои,та у дома нямаше почти никой-А и тук няма почти никого...Та дори и да имаше всеки щеше да се съобрази с моето решение да си мой гост и да те разведа из домът ми.-още една чаровна усмивка се плъзна по лицето ми

Заглавие: Re: Антрето Нед Сеп 13, 2009 6:22 pm

Сякаш "притесненията" на Том улекнаха малко,но той никога не е имал доверие на един Волтури и не мислеше сега да има...поне изцяло...
-Хм,добре...щом казваш...
Каза Том,след което я последва...Тук беше наистина красиво,но и някак си странно...

Заглавие: Re: Антрето Пет Сеп 18, 2009 3:44 am

Наближавах голямата врата и точно когато застанах пред нея тя се отвори. Феликс ме погледна и приведе глава. Аз пристъпвах царствено, не бързах за никъде. Усещах как на всички мъже им течаха лигите по мен, но те бяха нищо и никакви слуги и бяха тук, за да се чувстваме ние добре.
- Феликс, къде е Алек? Той ме учаква.
- Ще ви заведа при ного милейди. - Каза той и тръгна пред мен в посока към кухнята. Какво правеше Алек в проклетата кухня? Както и да е. Какво значение имаше, какво прави той там. По-важното бе, какво бе намислил. За възрастта си имаше доста палави мисли около моята персона. Явно не му пукаше много, че съм омъжена и че съм по-голяма от него. Наблежихме семплата им кухня и Феликс ми отвори вратата. - Той ви очаква милейди.