Библиотека

Заглавие: Re: Библиотека Вто Сеп 15, 2009 3:12 am

-Джейкъб Блек хибридът може да си ме познавала като вегетарянец но вярвай ми не съм.
-Имм ти вегетарянец ли си задавам ти тъп въпрос нали си от Волтури.

Заглавие: Re: Библиотека Вто Сеп 15, 2009 3:14 am

-Здравей Джейн как си.попитах я аз и допълних
-Ъмм имате ли кръв имам предвид нещо запазено в бутилка че сам жаден.

Заглавие: Re: Библиотека Вто Сеп 15, 2009 3:17 am

-В чудесно настроение,благодаря!-усмихнах се аз и допълних-Кръв има в хола,всяка бутилка "вино" е пълна с кръв и то човешка,която е с лек замайващ вкус.Вземи си от там..

Заглавие: Re: Библиотека Вто Сеп 15, 2009 3:19 am

- Ами благодаря. - казах аз и излязох, за да мога да разгледам обстановката тук. Щях да чета по-късно...

Заглавие: Re: Библиотека Вто Сеп 15, 2009 3:19 am

-Ъмм благодаря а и също ще е одобноли да оставам тука ако не е изчезвам.Мерси за гостоприемството.
Така и не разбарх името ти ще искашли малко кръв.-попитах непознатото момиче.

Заглавие: Re: Библиотека Вто Сеп 15, 2009 3:25 am

- Е , ще се видим по късно. Аз и Джейн имаме важна работа , така че ви казваме довиждане. Джейн и останалите ме изгледаха малко странно. Взех я на ръце , и докато се усети , вече бяхме в покоите и..

Заглавие: Re: Библиотека Вто Апр 20, 2010 5:00 pm

Писна ми да стоя в трапезарията сама или пък да слушам нечии извинения. Вдигнах си изящното тяло и тръгнах по коридорите. Някакви слуги се суетяха около мен, но аз ги изгледах меко казано злобно и те мигом се изпариха. Изминаха десет минути на бавно обикаляне с човешки ход, когато пред мен изникна Деметри. Че кой друг? А да, Феликс! Можеше да е той. Сякаш слугите му се бяха оплакали и той се появи от нищото.
- С какво мога да ви помогна милейди? - Поредния дълбок поклон в моя чест. - Понякога писва да гледаш гърбовете на другите, но след толкова години трябва да съм свикнала с тази гледка. - Желаете ли да ви отведа в покоите ви?
- Не желая. - Казах аз с доста безразличен тон.
- А какво бихте желали?
- Точно в този момент, дори и не можеш да ми помогнеш.
- Толкова ли е сериозно?
- Може и така да се нарече. Имам нужда от почивка и усамотение. Да предложиш нещо?
- Библиотеката!? Достатъчно усамотена ли е?
- Щом ти ще ме заведеш, няма да е много усамотена. Но нищо. По-добре ти, от колкото Феликс.
- Феликс!? Какво е направил пак?
- Какво ли, следва ме по петите всеки път щом се появя в този замък. Дори се изненадах, като видях теб.
- Обещавам, тази нощ Феликс да не ви притеснява с присъствието си. Лично аз ще се погрижа за това. - Усмихна се Деметри.
- Радвам се. Води ме. Където и да е, дори и в библиотеката. - Деметри се поклони дълбоко и направи жест с ръка към нужната посока. Леко се усмихнах и продължих по тъмния коридор. Той с разучено движение се изправи и застана от дясната ми страна, но леко зад мен. Вървях по каменните коридори и наблюдавах отминаващите свещници. Восъкът от тях капеше по пода. - Колко интересно, дори и след толкова хилядолетия тази част от замъка все още се усветява така примитивно. Някак успокояващо е.
- Това бе едно от желанията на зед ви, господаря Маркус.
- А да, зед ми. Той обожаваше да е в тази част. А ето че сега той е в Маями с жена си, а аз съм тук и ще се усамотя в неговото местенце. - Деметри не каза нищо. В замъка беше тема табу липсата на тримата главни и замяната им с близнаците Джейн и Алек. Когато стигнахме края на коридора Деметри отвори огромните врати и ме покани вътре.
- Да ви предложа нещо за четене? Или просто искате да поседнете на кошетката и да си почивате.
- Да ти призная, няма от какво да си почивам, но ще седна. Ще ми донесеш ли някаква книжка?
- Някакви предпочетания?
- Да спреш да ми говориш на ВИЕ. - Усмихнах се аз. - А за книжката ли? Може би нещо съвременно. Някоя вампирска история. Скоро не съм чела за новите открития на хората.
- Автор?
- Ти избери. Ще ти се доверя напълно. - Докато го казвах седнах в меката кошетка и направо потънах в нея. Деметри се изгуби за момент, но след миг отново бе при мен с няколко книги, от които да си избера. Явно знаеше къде стои точно тази литература. Аз взех една доста произволно и я отворих. - Седни. - Само смотолевих аз вглъбена в думите на творбата. Деметри седна на едно кресло точно срещу мен и се вгледа в заинтригуваните ми очи. Историята бе интересна. За някакъв вампир на име Лестат. А авторката бе Ан Райс, явно доста нашумяла с "Вампирските си хроники". За секунда отклоних поглед от текста и видях, че на масичката пред мен всички книги бяха на тази авторка и от тази поредица. - Чел ли си ги?
- Някой да. За другите нямам време.
- Е сега имаш. Избери си. Чуствам се много странно докато аз чета, а ти да си се вторачил в мен, сякаш съм ти направила някакво заклинание за .... - Тук вече замълчах. Все още не смятах, че е подходящо да му говоря така. Независимо, че бе обещал да се грижи за мен цялата нощ. Деметри се присегна и намери една непрочетена от него книга. Щом я отвори и се зачете аз също се върнах към текста в моята. Но от време на време все още усещах пронизващия му поглед в мен.

Заглавие: Re: Библиотека Чет Апр 22, 2010 5:31 am

Тръгнах към библиотеката. Беше ми скучно и мислех да се развеселя с някоя вампирска глупава история. Може би "Дракула"? Не нея съм я чела прекалено много пъти. Знаех я наизуст. Може пък да прочета нещичко от тази Ан Райс. Говореше се, че поредицата й е новият вампирски бестселър. Щом човешкият род говореше така значи книгата и трябва да е пълна измислица.
Неусетно стигнах до библиотеката. Отворих голямата врата, но за моя изненада вътре имаше някой. Деметри и Рейвън Ле Морт седяха един срещя друг в кресла и четяха. Беше ми ясно, че знаят, че съм тук. Реших аз да подхвана разговора:
- Здрасти, Деметри. Здравей, Рейвън Ле Морт.
Не добавих нито поклон, нито пък някакво специално обръщение. Деметри ме изгледа гневно и възмутено. Отвърнах на погледа му спокойно:
- Рейвън Ле Морт не е мой господар. Не съм длъжна нито да й се покланям, нито да я наричам господарка. Ако искаш ме изпепели с поглед, Деметри. Няма да промениш мнението ми.
Погледнах го невъзмутимо. Рейвън беше престанала да чете и с интерес ни наблюдаваше. Изведнъж се обади неочаквано:
- Имаш силен характер, момиче.
- Момичето си има име. Казвам се Белатрикс МакКорт Волтури.- отвърнах ледено.
Въобще не харесвах тази жена. И никой няма да ме кара да се обръщам на Вие към нея, да й се покланям или разни други простотии от този род. Ехо! Все пак живеем в 21 век, за Бога! Изтръгнах гневните си мисли от главата и зачаках някой от двамата ми събеседници да каже нещо.

Заглавие: Re: Библиотека Чет Апр 22, 2010 6:04 am

- Много съжалявам, но няма как да знам имената на всички в този клан. Особено сега, когато има и много гости в замъка. - Казах спокойно аз и отново се гледах в напечатаните страници. Усещах шарещите очи на момичето и сериозния поглед на Деметри. - Къде се намираме в момента? - Изтърсих аз.
- В библиотеката милейди. - Обясни той.
- А какво се прави в една обикновенна библиотека?
- Четат се книги!? - Каза малко несигурно той.
- Тогава защо вие двамата продължавате да се споглеждате? Деметри остави младата госпожица да си намери нужната и книжка и продължи да четеш твоята. А ти Белатрикс, ако имаш желание можеш да седнеш при нас, за да почетеш. - Не получих отговор нито от единич нито от другия Волтури. Девойката изчезна между рафтовете, за да си търси нещо, а аз кръстосах леко предизвикателно крака и продължих да чета. Деметри ме гледа известно време докато показно не се закашлях. Тогава той грабна книгата си и продължи да чете. Но при всяко отгръщане на следващата страница отново ме поглеждаше, а аз продължавах с историята в своя роман и се чудех дали Белатрикс ще реши да се присъедини към нашата компания на четящи вампирски истории вампири или просто ще се скрие още по-дълбоко сред рафтовете.