Движех се по коридорите на Волтурския замък облечена доста ускъдно за тези географски ширини и следвах Феликс. Който държеше лично да ме отведе до трапезарията, където както самия той ми каза били някой от младите Волтури. Бях забелязала, че при всяко мое посещение Феликс бе този, който ме посрещаше и се грижеше да стигна до желаната от мен дестинация или да се срещна с желаните от мен личности. Знаех, че бе издадена заповед всички да ми отдават най-висока чест, но нямах представа коя точно е причината. Имах две предположения. Или всичко беше заради моята внучка Амарилис, която бе женена за един от бившите владетели Маркус. Или просто вече всички пазеха тайната за връзката ми с Алекс. Каквато и да беше причината ми беше приятно. Всяка жена би се радвала на вниманието на другите. Но защо Феликс ми обръщаше толкова много внимание? Е да обикновенно мъжете са привлечени от външността ми, а вампирите от двете ми лица. Всеки мъж се радваше да има руса и чернокоса приятелка, а аз бях като две в едно. Усмихнах се леко и с действията си слугата ме изкара от мислите ми.
- Заповядайте милейди. - Каза той и ми отвори вратата на трапезарията.