Белатрикс Волтури

Ето ви моите коли:




Това бяха.

Ухилих се зловещо:
- Нямам търпение да видя лицата, о не съжалявам муцуните на кучетатата щом се появим в Ла Пуш! Хайде да тръгваме!
Отключих колата и двете седнахме. Реших да не пускам на пълна мощност още във Волтера. Щях да изчакам да излезем. Тръгнах бавно към изхода на града като се нервирах че се движим много бавно. Най- сетне излязохме от древния град и се качихме на магистралата. Доволно натиснах педала за гаста до долу и ние буквално полетяхме. С Джейн се залепихме за седалките. минахме покрай едни ченгета, но те май не ни забелязаха...

Стигнах вратите на Волтера. Пазачът ми махна весело с ръка... добре ме познаваше... В съзнанието ми почнаха да нахлуват стари лоши спомени и аз веднага тръснах глава. Заключих спомените си в най- отдалеченото кътче на мозъка си и се съсредоточих в пътя. След половин час тътрене след една таратайка, която ме изнерви, се прибрах в гаража си. Точно слизах от поршето когато някой каза:
- Здрасти!...

- Здрасти - това бе гласа на Деметри.
- Как си Бела - попита мъжът?!

Погледнах го леко ядно:
- Ама вие с Джейн да не сте се наговорили да ме дразните?
Той ме погледна учудено. Въздъхнах и му обясних:
- Мразя да ме наричат Бела, защото имам чувството, че някой ме е сбъркал с оная Бела от Кълън.
Той кимна с разбиращ поглед.
- Хайде да идем в хола, че ми омръзна да стоя тук.- предложих аз.
- Става!- съгласи се той...