Стаята на Хайди Волтури

Помещението беше големичко, но мебелировката - семпла. Мразех кича, но пък бях много претенциозна. Стаята изглеждаше така:
Стаята на Хайди Волтури 51ETrs07ywL._Luxurious%20Queen%20Size%20Modern%20Dark%20Wenge%20Bedroom%20Set%20with%202%20Night%20Stands,%20Dresser,%20Mirror,%20Chest%20and%20Armoire_

Стаята на Хайди Волтури 51ETrs07ywL._Luxurious%20Queen%20Size%20Modern%20Dark%20Wenge%20Bedroom%20Set%20with%202%20Night%20Stands,%20Dresser,%20Mirror,%20Chest%20and%20Armoire_

Беше ми доскучало почти до смърт. Бях прочела всики налични книги, които открих из стаята си по няколко пъти, и вече наистина нямаше какво да правя. Реших, че е добре да изляза в града поне веднъж в месеца, но се отказах. Твърде жадна бях, за да си позволя да се разхождам безнаказано. Определено не бях сигурна че е подходящо и за безопасността на тайната, която пазех, и за нищонеподозиращите хора в малкото градче. Принципно аз се оправях с хората, които трябваше да се водят за целия клан, но май нямаше да е днес...

Почуках,но не изчаках отговор,за да вляза.Отворих вратата и влезнах в стаята:
-Хайди..Добър вечер.-започнах аз-Можеш да отидеш на лов, за да хванеш вечерята на клана,нали?-попитах я аз директно,гледайки право в очите й.

- Разбира се. - веднага се стегнах. - Колко и под какъв предлог да ги доведа: например туристическа обиколко на кулата? - погледнах я въпросително, докато слагах обичайните си сини лещи, от което очите ми ставаха лилави, предизвикателното облекло, с което обичайно излизах на лов, и стегнатия гарвановочерерн кок, докато чаках да ми отговори...

-Незнам,каква бройка,ти прецени,като считаш,че аз няма да вечерям с вас.Просто за остатъка от клана да има достатъчно..-усмихнах се аз и вмъкнах-А за предлога,както искаш.Можеш дори да кажеш,че са спечелили награда,която ще им бъде връчена лично от мен...-засмях се аз и погледнах часовника на стената.Беше раничко,така че имаше предостатъчно време да ги улови навреме за клана.

- Предполагам, четиресет ще стигнат. - казах простичко. - За предлога ще мисля докато отивам натам. Четиресет е достатъчна бройка, щом ти няма да вечеряш с нас, а включвам и себе си в бройката на вечерящите. - усмихнах се бегло. Взех обичайното наметало, наметнах качулката и се изнизах през вратата...

Отново ме беше налегнала скука, а законите ни разумно забраняваха всеки ден да изчезвад по педесетина души наведнъж, за да ми е по-забавно. Реших да се разходя до Форкс, там нямах нужда от наметало. Облякох си тази рокля:

После реших днес да съм с поршето и се изнизах от стаята си безшумно...