Стаята на Джийн Волтури

Това е стаята ми!

Върнах се в стаята ми. беше ми адски скучно,защото нямах, какво да правя. Чувствах се като изгнаник-едно нищо. Нямаше с кого да прекарвам времето си. Влязох в стята си,но преи това проверих тази на Алек,но него явно го нямаше. Седнах на въртящия се стол пред лаптопа,но преди това погледнах гледката. Вярно,това не беше самата Волтера,но ми харесваше. След това се обърнах към компютъра и заработих над свое съчинение за живота на един вампир. Надявах се някой да почука и да се сети за мен,но не знаех,дали наистина ще се случи.

Влязох си в стаята,свалих черната качулка и дрехите. Влязох под душа,за да се освежа,а после облякох сини шорти и червена тениска. Легнах на леглото,взех книгата от нощното шкафче и започнах да чета. Зачудих се далу бякой ще почука,но попринцип никой не идваше,така че се съсреготочих изцяло и само в книгата.

Влязх в стаята и видях Джийн която се преобличаше обърнах се с гръп и казах.
- Аммм извинявай ако искаш ще изляза навън докато се преоблечеш ?

-Алек!-казах стестната и бързо нахлузих шортите и тениската.
-Не,няма проблем,сладур!-казах,доближиш се до него и го целунах.
-Виж,ако съм се развикала,това е защото съм нервна на последък. Не е заради теб,бъди спокоен. Просто съм си такава!-казах с усмивка и доближиш челото си до неговото.

- Добре,защото няма да мога да понеса да ми се сърдиш. - усмихнах се нещо което неправех често тя беше едино от малкото създания който успяваха даме накарат да се усмихна и да съм щаслив.
- Видяли ти ме правиш по добър никога не се усмихвам освен когато съм с теб. - вдигнах леко глава и я целуанх по челото.
- Но ти си по сладка от мен.

-Мерси,Алек!-казах и веднага се усетих,че мократа ми коса беше червена,затова с един замах бързо и възвърнах предишния цвят.
-Знам,че така по ти харесва!-казах и взех кърпата от стола,за да подсуша мократа си черна грива.

- Стига да е в комплект с теб всичко ми харесва. - седнах на леглото и се усмихнах.
- Значи си ми простила заради сестра си ?

-Не!-казах и седнах до него.
-Благодарение на нея разбрах повече за себе си и че като се сърдя няма да постигна нищо.-казах и го погледнах.
-Но ако съм ти се сърдила винаги е било за кратко!-казах и се облегнах леко на гърба му.

- Благодаря искам отново да ти се извиня че ти...че...ти...изневерих.Съжелявам и то много обещавам че повече няма да се повтори само кажи какво исакш да направя и щего направя.Нейскам дате загубя. - целунах я и се се усмихнах.
- Дори ако пойскаш да се оженим щети предложа каквото и да е готов съм на всичко.

-Караш ме да се чувствам нелепо!-казах с усмивка и положиш главата си на коленете му.
-Само спри с тези речи. Сякаш си убил някой близък. Успокой се!-казах,а от мократа ми коса вече почти не капеше вода,но главата ми продължаваше да бъде на коленете му.
-Като те гледам отгоре се влюбвам!-казах,а очите ми блестяха.
Хванах ръката му и я притиснах към себе си.
-Обичам те!-казах и го погледнах в прекрастните очи,които ме покоряваха от веднъж.

- И аз теб затова казвам тези речи защото много съжелявам и много те обичам. - наведох глава надолу и я целунах продължително.
- Значи Кира ти е сестра ? - попитах аз и попитах отново.
- Ами ако Кира ти е сестра това незначи ли че Клауд ти е брат ?

-Полу-брат!-поправих го.
-Той ще си има дъщеричка със Селена,която не е лоша попринцип,щом не го е изяла за закуска.-казах засмяна.
-И аз ще ставам леля. Макар и да не ми прилича 400 и нещо годишна вампирка да става леля.-допълних и се изправих.
Махнах кърпата от леглото и я сложиш на стола,за да изсъхне. После разроших косата си,която стана след това копринено мека на допир и пак се обърнах към Алек.
-Сега разбирам,защо всички момичета са падали в захлас по теб. Имаш прекрастно лице и очи.-казах,седнах на коленето му,прегърнах го и го целунах.

- Дъщеричка много бързо действат. - разсмях се леко и я целунах.
- Ами ще си прекрасна леля. - усмихнах се и я прегърнах.
- А ми ти мислила ли си за това ? За дъщеря ?

-Честно казана-ДА! Мислила съм много. Все пак съм жива от 417 години. Мног пъти съм го мислила. Ами ти. искал ли си да имаш семейство,деца?-попитах и погледнах прекрастните му очи,които бяха като кристали.

- Ами несъм но в момента го правя. - отместих кичур от прекрасната и черна коса зад ухото и я целунах.
- Мисля да почакам идеалната жена. - усмихнах се и погледна хкъм нея.
- Да имаш предложения ? И ако можеш дами кажеш къде да я намеря ?

-Много смешно,Алек!-казах и го целунах.
-Мислила съм си,че ако имам дете-момиченце,да се казва Елизабет. На името на английската кралица Елизабет първа,която ми е адски любима!-казах с доволна усмивка.

- Ами ако е момче ? - попитах аз и се усмихнах.
- Защото аз пък искам момче. Искам даго кръстя Лукас.Как ти звучи Лукас Волтури ? - целунах я и казах.
- Но сам няма как даго направя.

-Лукас звучи добре. А представи си,че имаш близнаци. Момиче и момче. Така няма да има проблем с имената.-казах засмяна.
-Че кой е казал,че ще правиш децата сам. Дървото е отвън,ако искаш използвай него.-казах засмяна.

- Да много смешно ще боли многк. - разсмях се и попитах.
- Това значи че ти неси точната жена и че дървото е точната жена.Ще ми е много трудно докато оцеля някоя дупка.

-Стига си се обеснявал!-казах и го бутнах да легне на леглото като започнах да го целувам леко по врата.
-Така е по-добре!-казах като седнах на коленето му.

- Добре щом искаш да играем така. - дръпнах я за ръцете и тя легна въру мен търкулнах се и се озовах върху нея.
- Необичам да съм отдолу. - разсмях се леко и я целунах.

-Че кой обича!-казах и погледнах към вазата с розите.
Изведнъж всичките изскочиха и започнаха да се вихрят в кръг около нас.
-Така атмосферата ми е по-приятна!-казах с доволна усмивка.
-Надявам се да имаш друг комплект ризи.-допълних и с един замах ризата му падна на земята.
-Опа!-казах засмяна.

- Щеми купиш нова. - разсмях се отново и и вдигнах леко тениската и като сложих ръка на талията и.
- Но какво пък ще се лиша от една риза.
- А ти готова ли си да загубиш тениската си ?