Езерото

Тук се намира езерото скрито в гората и резервата.

След малко се появих и аз от гората бях успял някакси да се превърна в вълк което малко ме страсна тъйкто аз съм човек явно понякога успявам да се превърна но няма да опитвам повече искам да съм си човек но трябваше да приема и това че съм точно човек.Изглеждах ето така когато стигнах при Селена се превъранх в човек и седнах до нея.
- Аууу - главата ме болеше още повече,а и имах мускулна треска от това.
- Няма да те оставя искам да съм с теб в вечноста неме интересува че си вампир знам за вас Кълън за това че ако излезете на слънце кожата ви блести.Забравяш че най-добрия ми приятел е Граф Едуард Кълън знам много за вас.Искам да знам повече за теб искам да съм с теб постояно и да не се отделям от теб нито за миг. - казах аз и се наместих по удобно.
- Мислех че ме обичаш.Но явно съм згрешил

Изпъшках и загъбах ръкава на ризата си сложих я пред устните и казах.
- Хайде. - тя стоеше и ме гледаше очудено.
- Хайде давай. - повторих аз но тя все още стоеше та.Бутнах ръката си между зъбите и сем ги забих в ръката си.
- Сега по добре ли си ? - попитах като отделих ръката си от зъбите и.
- Виж нейсках дати причиня нещо съжелявам просто така се получи.Незнам защо продължаваш да бягаш от чувствата си но аз немог да продължавам дате губя отново и отново.

Излекувах го:
- За какв чуства дрънкаш! Говоря за тялото си, не ме слуша! Всичко ме боли нещо нестествено за вампирите, имам ненаситна жажда, 4 лоса, 3 сърни и риб без никакъв егект дори даже съм още по жадна! Крива съм до такава степен, че мога да надера някой и да го мъча с дни! Давай бягай чудовище съм зная, но тялото не ме слуша! Казах т, не , трябваше, но ти не ме послуша! Вампирите и върклаците са врагове а не даже се сляхм,е о боже...- Клауд ме гледаше сякаш знаеше какво ми има...

- Скоро ще разбереш какво ти е не е нещо лошо дори е нещо прекрсно. - усмихнах се и с еприближих до нея.Застанах срещу нея и приближих устни до ухото и след което прошепнах.
- Бремена си. - казах с тих и внимателен глас бях радотен но се опитвах даго прекрия защото незнаех какво мисли тя.

Дойдох в Ла Пуш на Езерото,защото ми беше адски приятно това местенце. Тук единствено можех да се порадвам на слънцето,след като постоянно се спотайвах в тъмнините на улиците и замъците. Светлината ме огряваше и изпъкваше с топлина.

Седях на брега на езерото и кротичко четях книгата която си бях взела от Волтера, беше страхотна героите ме учдваха. Във всеки имаше доброта и злоба, като повечето герои показваха само злобата си. Слънцето ту се подаваше иззад облаците, ту отново се скриваше. Времето беше адски приятно и аз бях облечена с къс ръкав, неприсъщо за мен. Тревата в близост до брега на езерото се поклааше мелодично и всичко беше толкова красиво. Изведнъж зад себе си усетих някой, вдигнах поглед от книгата и се обърнах:
-О здравей Кира! -усмихнах се и я приветствах, не бях я виждала от доста време..

-Здравей!-казах леко замислена.
-Не сме се виждали отдавна,предполагам! Аззз...не знам,промених се и сама не знам защо и се скрих от всичко.-казах и се усетих,че говоря наглас.
-Ооо..извинявай,замислих се! Как си?-попитах

Усмихнах се и затворих книгата пъхайки едно листче между страниците в знак до къде съм стигнала:
-Няма нищо, и на мен ми се случва понякога. Добре съм. Ами ти, как си , какво правиш? - оставих книгата на земята и се облегнах назад поглеждайки към Кира.

Седнах до нея и погледнах към Езерото.
-Ами...опитвам се да опазя Клауд,да се справя с върколашкияв живот извън пределитена Ла Пуш и още какво ли не. Джейкъб епри Волтури,както предполагам,че знаеш. Те са много приятно семейство,стига да ги познаваш и да сина тяхна страна. Какво мислиш?

-Хмм.. ами не знам, наскоро бях в Лондон и се запознах с Алек Волтури. Приятен вампир, но и малко студен. - усмихнах се отново продължих:
-Ти познаваш ли някои от семейството им, чувала съм че доста се пазят от нас, не че ще ги победим ако сме сами но все пак...

-Познавам Джийн Волтури. Преди се казваше Рейчъл Браун-Дарк,когато още беше човек. Ние сме сестри,аз съм по-голяма от нея с 2 години,оцелях някак си дори и аз не знам как,но тя не ме помни. Не искам и да разбира,след смъртта на сестра ни преди 400 години. Тя беше съкрушена,защото се опита да я спаси,нотя издъхна в ръцете и. Научих това от мама,когато ми съобщи,че сестра ни е умряла,но Рейч или Джийн вече я нямаше. Познах я веднага щом я видях,защото е вампир,но вида си не е променила. Аз след като я изчезна станах върколак и миризмата ми се е сменила,иначе щеше да ме познава. А на мен Алек Волтури ми се вижда някак странен,защото Джийн не е постоянно с него,а тя усеща кога трябва да се отдръпне. Но всичко ще е наред. Джийн не наранява,ако не се налага.

Зачудих се дали Кира знаеше за Джийн и Ани.. как Джийн беше нападнала Ани и какво беше станало:
-Амм знаеш ли за битката между Ана Томас Денали и Джийн Волтури? - погледнах въпросително Кира и тя отвърна: