Коридора на четвъртия етаж

Тук е коридора на четвъртия етаж.

Едуард и Ана стъпваха предпазливо по коридора, но момичето се заплесна за миг и изведнъж някакво въже я стегна около глезена на десния крак и я издигна . Тя остана със скръстени ръце, висейки с главата надоло.
- Май теорията ми, че съм магнит за бедствия и, че съм отвеяна се потвърждава нали?
Едуард незнаеше какво да каже.

Едуард преряза въжете, и хвана Ана, за да не падне по глава. Той каза:
- Бъди по-внимателно, незнам как не си се хващала досега. Ам аз ще го махна този капан. - за нула време беше чисто там. Така Ед продължи напраде, за да не се хваща неговата любима. Той попадна на капан, но го избегна със бързина. След това махна този и каза:
- Още един има, но не се сещам къде беше.

Нещо се счупи и Ана попита ухилена:
- За този ли? - попита тя, и посочи дупката във пода. Беше паднала, но бързо успя да се измъкна. - За въпроса ти, и аз се чудя как не съм се хванала. Ами ти? Колко пъти си бил хващан? - запита тя с любопитство, като отиде до него. Тя не стъпваше на пода, защото не искаше да увисне или да падне някъде. - Май привършваме, нали?

- Еми Емет и Джаспър ми правеха много капани и не помня. Тези са мой, когато си тръгвахме, забравих да ги махна. - каза той, като се замисли, дали не беше обратното. След това продължи.
- Още много ни остават, ама с този етаж е готово. - след махна и този капан. - След това ще се почерпим, че сме махнали капаните нали скъпа? Ако ми разрешиш да ти казвам така. - го каза Едуард и се усмихна.

- Викай ми както искаш,... скъпи. - след което тя мина пред него, взе лицето му в шепите си и го целуна. - Поне вече няма да се тревожиш, че мога да съм заклещена някъде. Благодаря ти. - след което отново го целуна. Той...

Той продължи да я целува и пусна език. След това каза:
- Ще се радваме на ноща след като минем така да се каже другите етажи. - след това и е се усмихна.