Коридора на втория етаж

Тук е коридора за втория етаж.

Двамата дойдоха на етажа, за да продължат "мисия обезопасяване".
- Както каза, след четвъртия следва втория етаж. - каза леко замислена. Стъпа назад и изведнъж над нея се отвори капак и западаха тенджери, купи, тигани, бухалки.Всичко се стовари върху нея, един тиган я удари по тила и тя падна в безсъзнание.

Едуард веднага и помогна, махна всичко и отиде да и донесе лед. За секунди се върна, сложе я подпряна на станата и обезопаси целия етаж, за да и не стават повече бели с нея. Когато се събуди видя, че Едуард е одраскан серозна в лакъта, но той каза:
- Няма проблем, малко се порязах, но обезопасих и този етаж. - с ведра усмивка каза това, но чустваше лека болка.
А тя каза ....

Тя беше леко замаяна, но стана.
- Не, аз съм добре. Нищо сериозно, но ти. - и тя нежно подхвана лакътя му и разгледа. Нямаше кръв, само зейнала дупка. - Скоро ще ти мине, надявам се. Да идем в трапезарията, а после ще продължим. - след което тръгна, но леко се замая. Разтърси глава и двамата продължиха. Тя леко се потърка по тила, където болката започна да отшумява. Ед...

- Няма ми нищо, да продължаваме. Но искам да ти кажа нещо. Всеки миг с тебе е хубав, но не ми излиза от ума, че сме роднини по някакъв стар закон. Дори и да се харесвами, вътре в мене знам, че правим грешка, исках да го знаеш. - каза Едуард.

- И аз изпитвам, но щом съм близо до тебе, дори просто като те гледам, не ми пука. - после замълча за малко. - В действителност, ние сме роднини до някъде, не сме "кръвни". - след което нещо й просветна и каза: - Да не искаш да... се разделим? - попита тя леко тъжна. Той...

- ДА ние не сме кръвни роднини. - каза весело Едуард.
- Не искам съм с тебе до края на живота си. - усмихнат каза той, като тръгна към трети етаж.

Тя беше щастлива и просто за секунда отиде до него, прегърна го и го целуна. Без да иска удари лакътя му. Тя бързо се дръпна, с хиляди извинения.
- Съжалявам, но наистина не мога без тебе. - после си пое въздух и каза:
- Наистина те обичам. Нито приживе, нито след като станах вампир. Сигурна съм. Никога не съм изпитвала нещо подобно. - погледна го. Изражението му беше сериозно. Нямаше следа от изражение, изразяващо болка. Гледаше я изненадано, сепнато.

Той се радваше вътрешно, след това каза:
- Ние не можем бъдем наранени, докато сме на наша територия. Така че сега внимавай много че, сега е най-опасно. Ам иначе ти как си, не те заболя много, нали? - попита той загрижено.