Тавана

Ана дойде на тавана, за да чете. Тя летеше във въздуха, защото не искаше да попадне в някой капан и да я търсят. Взе една бухалка и се насочи към едно приятно място. Метна бухалката и изведнъж тя беше полята със студена вода. Доволна от себе си, Ана подсуши мястото и за всеки случай седна малко по встрани от все пще малкото влажно място. Тя четеше "Зная кой ме уби". Корицата беше твърда и със синя роза. Ана купи книгата на скоро и сега започваше да я чете.
Четейки, Ана започна да си фантазиа сюжета. Книгата беше от отдел "ужаси" и беше направо отвратителна според нея. Изведнъж една гарга изграчи и вампирката ужасена изпищя, оглеждайки се около себе си. После си представи как тя се обръща и не вижда нищо, а щом се връща в старата си поза, някой я изплашва и удря. Ана се обърна и отново изпищя, защото видя отражението си в огледалото. Цялата беше бледа, затова затвори книгата и за секунда загаси осветлението и отиде във всекидневната.
"Супер. Още нямаме телевизор." - каза ядосано и седна на дивана. Искаше нещо да й шуми, за да се успокои. Хвана я страх и реши да не се оглежда, а да се вслушва в шумовете. Тя се стресна още няколко пъти, заради няколко птици.
- Проклети птици! Къш, къш. - им каза. Легна на дивана и затвори очи. Повтаряше си, че никой не я иска мъртва, в безопасност е. Кожата й е твърда и няма как да умре. Постепенно тя заспа, но за съжаление тя често се събуждаше, защото сънуваше книгата до там докъдето я бе чела и си я дофантазираше.
- Явно няма да мога да спа. - каза си и пусна от уредбата. Даваха приятни и спокойни песни и тя скоро се унесе в дрямка, без да иска.