Болницата

Тук се намира болницата.Свободно за РП-та.

Ана и Бела останаха в болницата. Вампирката искаше да разбере дали ще оцелеят.
- Все пак ако ги искам зад решетките, трябва да са живи. - отвърна леко развеселена. Тя седеше напрегнато, но и изплашено. Още мислеше над разказа на Бела.
- Какво ли е това нещо. - каза тя, докато го разглеждаше. Изведнъж нещото започна да се опитва да влезе в дланта й. Ана изпищя и започна да го дърпа.

Проклетото нещо беше започнало да се развива и се забиваше в Ани.Хванах го бързо и го дръпнах рязко. То се сви отново и остана неподвижно:
-Каквото и да е това нещо не трябва да се доближава до хора и вампири, ние вълците май сме защитени. - погледнах Ани, и видях че доктора идва:
-Е докторе, живи ли са?
-Каквото и да е станало онзи едрия човек със суитчура е най-зле едва го спасихме, ще останат в болницата до утре и после полицията ще ги прибере поради повдигнатите обвинения срещу тях. -усмихнах се на лекаря и попитах:
-Може ли да видим въпросния човек, онзи със суитчъра? - лекаря кимна и ни поведе натам,като зад нас вървяха двама полицаи. Влязхоме вътре и Алек беше в съзнание:
-Здрасти, имам няколко въпроса.
-Махни се кукло, имам работа.-той опита да стане но не успя. Бръкнах в джоба си и извадих онова нещо:
-Какво по-дяволите е това, и защо има свой характер?
-Значи си го видяла,хах. Защо да ви отговарям? - ударих го и го погледнах въпросително:
-Добре де добре ще ви кажа. Това подсилва, и аз и приятелите ми имаме такива, на изпитателен ссрок сме и затова можем да умрем. Доволна ли си?
-Абсолютно! - пуснах болта и го настъпах, той се стри до прах и го изхвърлих през прозореца. Отидох до Ани и казах:
-Хайде да тръгваме, не мога да го гледам. - Ани кимна и каза:

- Добре, но преди това... - тя отиде до него и му зашлеви два шамара, така че двете му бузи станаха червени. - Това е за дето не си взе поука от брат ми и от приятелката ми, тъпако. Полицай, моля ви, задръжте го за възможно най-дълго. - после му хвърли последен поглед и излезе от стаята.
- Добре ли си? По-добре да идем да те прегледат, че кървиш. Имаш доста наранявания. - като свърши отиде до Бела и я погледна.

-Не спокойно, добре съм. Имам няколко наъртвания и две счупени ребра, нищо особено. - усмихнах се на Ани, но тя ме задърпа към лекарския кабинет, и ме вкара вътре:
-Ани стига, нищо ми няма.. казах ти това което ще каже лекаря. - кимнах в негова посока, но тя не ме послуша и каза:

- Не. Нека той да те прегледа и реши. Нищо няма да ти стане.
Лекарката беше усмихната женичка, която започна да преглежда Бела.
- Не е много сериозно, но няколко дена да не се напряга. Скоро ще ти мине. - после намаза Бела с едно мазило, което ухаеше приятно. Превързая на нужните места, които бяха дясната ръка и крак. Двете момичета станаха. Лекарката искаше да прегледа Ана, но тя каза че трябва да се прибира, защото родителите й се притесняват. Заяви и показа, че няма никакви натъртвания и бързо излязоха от кабинета. Двете момичета намалиха темпото и полека лека се затътриха към къщата на Бела.
- Ще те изпратя до вас, дори брат ти да ме убие. Ще идвам да те виждам. Чу какво каза лекарката, затова не се инати. Само няколко дена. И няма да ми откажеш помоща ми в момента. - Ана здраво хвана Бела и продължиха да вървят.

Влязох в болницата, и закарах и двамата при лекар, скоро Джейк беше преместен да си почива, а другия го оперираха. Отидох в стаята на Джейк тъкмо когато той се събуждаше:
-Здрасти Джейк, как си?

-Стана инцидент, минавах с мотора ми и видях че се беше блъснал, извадих ви с човека и ви докарах до болницата.Той все още е в операционната. И няма защо, все пак сме от един вид. - усмихнах се и го потупах по рамото:
-Е за къде си се бил рабързал че е станало ткова нещо?

Разхождах се из коридорите на болницата. Те бяха бели и това по някакъв начин ме успокояваше и ми вдъхваше увереност. В този час там нямаше никого. Всички бяха излезли,така че бях сам сама. Имах нужда от това. Не ми беше лестно да преглътна действията на Алек. Опитвах се,но си спомнях за сестра ми,която почина преди 400 години и като чи ли виждах отново как умира,но този път това беше Алекс. Докато си мислех това се бях згушила на топка в един ъгъл и наблюдавах коридора сякаш очаквах някой да се появи....

Спрях както намерих и леко одарих астън мартина но това неме интересуваше влюзох в болницата тичайки но не като вампир,а като човек зада не се осъмни някой.Усетих я и тръгнах на там така се бях затичал че на завоя неможах да спра и с хлъзнах добре е че непаднах видях Джийн и отидох до нея.Когат осе приближих се плъзнах и спрях точно до нея.
- Моля те ти си ми виско нейсакм нищо друго освен теб мислех да ида при Кълън но реших че тогава ще ми се разсърдиш още повче и затова дойдох тук.Обичам те Джийн и другите неме интересуват това беше просто моментна слабост няма да се повтори.

-Джийн?-попитах невярващо докато вървях из коридорите.
-Спокойно мила! Спокойно,Рейчъл!-казах и я прегърнах, а тя се изправи.
-Ти как?-попита тя невярващо.
-Аз съм Кира или преди това Кийра. Сестра ти!-казах и я погледнах.
Изражението и беше невярващо.
-Сега си в безопастност. Не знам,какво ти се е случило,но се успокой.
После тя отново седна в ъгъла.
-Аз трябва да вървя,но знаеш къде да ме намериш!-казах като я прегърнах.
След това тръгнах към светлата част на болницата.

-Кийра!-казах след като въркола си тръгна.
-Алек, думите не са лек за душата и успокоение за сърцето!-казах като надогнах глава.
-Но ще го приема. Дай ми време!
После отново сведох глава.

Вдигнах внимателно глвата и я целунах.
- Извинявай много съжелявам готов съм на всичко за теб и ако неуспееш дами простиш двали ще мога да живея с мисълта че съм те имал и че съм те изгубил заради един момент в който изгубих контрол над себе си.

Докато ми го казваше почувствах сякаш сърце задумка в гърдите ми. Сведох глава и се усмихнах леко като избърсах сълзите си с ръка. След това надигнах глава като разроших косата си.
-С този поглед ме изгаряш като огън!-казах с едва доловима усмивка.
Изправих се и го прегърнах.

Него очаквах.Мислех че ще ми се сърди повече и едвали ще ми прости.Притиснах я към себе си и казах.
- Благодаря че си с мен и че ми прости. - целунах я и после още веднъж я целунах неможах да кажа нищо повече защото незнаех какво да кажа нейсках да кажа нещо грешно и да ми се разсърди отново.

Бях щастлива,че всичко се беше оправило и лошото настроение т мен беше изчезнало. Чувствах се много по-добре.
-Простих ти,защото те познавам и държа на теб! Иначе не бих.-казах с доволна усмивка.

- Много се радвам че намери сили дами простиш. - вдигнах я леко и после я пуснах да стъпи на земята.
- Искаш ли да се прибираме ? Или да идем някъде ? Питам защото колата е отвън,а нямам много вяра на хората.

-Хайде,да се прибираме!-казах и двамата излязохме от болницата и потеглихме към Волтера....
Най-накрая щях да се прибера след всичко изживяно.