Гората

- Ана беше доста напред когато осъзна, че Бела вече е спряла и се е преобразила в човешкия си вариант. Ана за секунди отиде до нея и огледа мястото.
- Много е красиво. Случайно ли попаднахме или си идвала и преди. - каза възхитена. Пълната луна огряваше мястото. Имаше приятен аромат на гора и цветя. Малката поляна според Ана, беше направо вълшебна. Момичето изумено седна на поляната и промълви:
- Де да можеше и Ед да е тук. Имам предвид радвам се, че съм с тебе, но и с него щеше да е хубаво. - Ана се обърка и се надяваше Бела да не се обиди.

Усмихнах се:
-Баща ми ме водеше тук като малка, преди да се разболее. Наричахме това "нашето тайно място", почти никой не знае къде се намира. И спокойно , разбирам те, нормално е да искаш Едуард да е тук. - усмихнах се и откъснах едно цвете, вързах косата си на кок и се изправих:
-Заповядайте госпожице Ана това е доставка от Едуард Кълън, той се надява до Ви хареса. - засмях се и подадох цветето на Ани.

Ана се усмихна и прие цвете то. Тя направи малък букет и го подаде на Бела, с думите:
- Предайте на младежа, че подаръка е прекрасен и в знак на благодарност искам да му дам този букет, направен с любов. - след което двете започнаха да се смеят.
- В прочем, какво е станало с баща ти? - попита вампирката.

Забих поглед в земята не обичах да говоря много много за баша ми, но все пак й казах:
-Ами първоначално го рани вампирка, около месец след това той се разболя и беше на, така да се каже смъртно легло. Двете с мама се грижехме за него, и той уживя. Но оттогава не ми говори, понеже бях с него в деня когато вампирката го рани, и вместо да я убия аз я пуснах. Затова обичам да идвам тук и да си спомням за времето когато всичко беше толкова просто, когато не бях вълк. - опитах да преглътна сълзите но те започнаха да се търкулват една след друга по лицето ми. Ани ме погледна, усетих това и избърсах сълзите , но тя вече беше забелязала. На тези вампири нищо не им обегваше, замислих се над това как не пропускаха и момент когато Ани каза:

Ана също се натъжи и една сълза протече. "Сълза. Мислех, че е невъзможно." - тя бързо я избърса и каза:
- Наистина съжалявам за баща ти и за това, че не се разбирате. Ана глдеаше към земята. Беше я срам да погледна момичето в очите. Кръвопийцата се хвана за белега. Беше й кофти от историята.

Усмихнах се:
-Спокойно не си виновна ти. - нещо ми прищрака. Станах и се покатерих на едно дърво. Ана вдигна поглед и аз скочих към нея. Тя се стресна и стана, а аз прелетях над главата й, и през смях казах:
-Споко няма да те нападна, просто проверявам рефлексите ти, туко-виж съм те нападнала. Хайде пробвай ме и ти забавно е!

АНа се беше уплашила. После разбра какво има предвид Бела. Ана стана и изчезна. По-точно тичаше в кръг, но беше прекалено бърза. Изведнж спря пред лицето на Бела, а после зад нея. След което замахна с ръка към главата й, като внимаваше тя да не пострада в никакъв случай.

Скочих и направих задно салто след което се озовах зад гърба на Ани. Потупах я с пръст по рамото тъй като тя се озърташе:
-Мен ли търсиш? - засмях се и се качих на едно дърво , след коетоскочих на друго. Не само тя беше бързата. Тя скочи на същото дърво и аз се отблъснах от него след което се озовах на предното дърво. Скочих на земята и казах:
-Стооп! Стига толкова, бърза си, аз не отстъпвам но се набягах. - строполих се на земята и се отпуснах назад ,а ани дойде при мен за секунди.

- Добре. - каза и Ана се строполи като чувал картофи. Разпъна ръце и се загледа в луната. Изведнъж едно лице изникна в съзнанието, но тя разтърси глава. "Вече започва да ми липсва." - каза си на ум и страдалчески се усмихна.
- Ако застана пред брат ти, изплезя му се и му избягам, дали ще се пукне от гняв? - запита вампирката, преструвайки се, че мисли задълбочено. Тя не искаше да го прави, но й беше смешно да си го предтстави.

Прихнах в смях представяйки си картинката Ана и Евън, не можех да спра да се смея и Ани ме погледна въпросително. Поех си дъх и казах:
-Сто процента, ще почервенее и ще се пукне по шевовете! Искам да го видя наживо не само във фантазията си, но доколкото съм чувала за Ед, никога не би ти позволил, не че ти ще искаш де. - засмях се и погледнах луната, беше пълнолуние и Луната имаше онова красиво сияние което и придаваше необичаен вид.

- Той едва ли ще ми позволи да те вижда, но ти си ми приятелка. Независимо от това, че си върколак, аз знам че няма да ме нараниш и дори той не може да ми попречи да те виждам. Обичам го, но ще е прекалено жестоко от негова страна да ми забрани. А дори и да го направи, няма да може да ме спре. Аз съм по вироглава и от козел. - след което прихна. Тя също се вгледа в луната и се опита да си представи лицето му.

Дълго стояхме мълчаливи , но изведнъж станах и Ани ме погледна:
-Спокойно добре съм, но усетих нещо. Имам впредвид, вече миризмата ти не е толкова ъмм дразнеща. Смисъл мога да говоря с теб без миризмата ти да ме дразни. Уау. - засмях се сигурно беше плод на фантазията ми но наистина беше така. Погледнах Ани и тя каза:

- Уау. Като се замисля в това няма нищо странно. Когато си обкръжен от някаква миризма и не мислиш за нея, ти свикваш с нея. И на мене миризмата ти ми е много по-приятна в момента. - каза Ана, подушвайки въздуха. После АНа си погледна часовника.
- Я, кажи. Да знаеш къде е Дженифър. Искам да я питам дали ще може да останеш за няколко дни на гости при нас, в нашите земи. От няколко дена не съм се прибирала и малко ми липсва дома. - свърши с носталгия в гласа. Харесваше й тук, но все пак си имаше дом. Надяваше се Бела да не се е обидила.

-Ами ,нем бях я видяла в кафенето но оттогава не съм. Ако искаш върни се в Аляска, ъм не те гоня но си личи колко ти липсва дома. Пък за гости не знам, Аляска е доста далече а на мен не ми се бяга до там. - усмихнах се на Ани и я погледнах, беше ми приятно с нея но всеки тъжеше за дома си.

- Няма да ти позволя да бягаш чак до там. Имах предвид да те взема на мотора или колата ми и да останеш за ден-два при нас, а после да те докарам. - смигна й Ани. - Е, не казвам че вече "умирам" за дома си. Просто ми домъчня за него и обитателите му.

Тичах си из гората,но не трансформирана.Просто така.Много беше приятно.Бях облечена само с потниче и срязани до коленете дънки.Всъщност,не бяха срязани,а скъсани от един опит за трансформация с дрехи.Получи се...всъщност нищо не стана.Сантяго тичаше след мен.Бях боса.Да,боса и усещах росата под краката си.Къде отивах-не знаех.Просто си тичах из гората,за да си отдъхна.Първо,когато бях човек имах заложби за дарба и Волтури ми бяха предложили вампиризъм.Второ-избягах от баща си с кредитната му карта във Форкс.И трето,но не на последно място-станах върколак и ме приеха в глутница.Боже!И наистина имах нужда от почивка.Сантяго едва ме стигаше.

Тичах спокойно във вълчата си форма от сутринта. Гората беше сравнително спокойна още откакто бях излязъл.Мислех си за приятни неща и засилих още още повече темпото, преди отново да съберат цялата глутница и да трябва да се връщам. По едно време профучах покрай двама от членовете на глутницата, но докато се обърна вече бях далеч. След това усетих приятен и познат сладък аромат. Познах го още в първия миг. Решех да го проследя, без да тичам, за да не я стресна, но не се сдържах и се втурнах напред. Когато се озовах достатъчно близо набих спирачки, но бях сигурен че Мери Джейн ме видя...

В първия момент се замислих дали да не се върна във човешката си форма, но разбрах че тя ме позна и се отказах. Бях много щастлив, че успя да ме познае и побързах да докосна ръката й с муцуната си. Изскимтях доволно и се приближих още повече като притворих очите очите си...