Игрището за бейзбол

Тук се намира игрището за бейзбол.

Едуард пристигна първи и след него дойде Кира. Той почна да говори:
- Е какво мислиш за мястото? - попита Ед като видя, че скоро ще блесне слънце.

-Очарована съм.
Казах тези думи и отново се превърнах в момиче.
-Май някой има проблем с времето?-казах засмяна.
-Остави на мен.
Съсредоточих се и накарх времето да се промени като стана облачно,а от слънцето нямаше и следа.
-Надявам се да се чувстваш по-добре сега.
-Едуард,може и следващият път,когато се видим да не сме приятели. Ще се опитам да овладея положенията в клана,но не всичко зависи от мен все пак. Само искам да те предупредя,не е нищо друго ниво заплаха ито нищо. Исках само да знаеш. Е кои са членовете на клана и сме.Кълън?
Попитах върло заинтересована.

- Ами благодаря, че ме предупреждаваш, но мене не може никой ме нарани. Ам доста членове имаме. Значе целият клан почва от един вампир на име Карлайл. След това идвам аз и Есме. След нас идват Розали,Емет,Алис и Джаспър. Те всички отидоха на почивка и Карлайл ме назначи да бъда глава на семеъйството докато се върнат, ама незнам кога. От тогава съм сам, преди два-три дни дойдоха две нове членки Селена и Триша. - каза той.
- Аз имам три дарби: бързина, сила и да чета мисли. На всеки мога да чета мисли, какъвто ии да е, но при тебе е различно, незнам защо но не мога да ти ги чета. Твоята история каква е? - попита Едуард любопитно.

-Аз съм чистокръвен върколак. Още от 17 годишна мога да се преобразявам. отнеха ми години да се науча на пълен самоконтрол,но за мое собствено щастие успях. Преди 2 години замина Клауд,а бях откпила,че той ми е брат. Знаех,че нищо не е безопастно. Има вампири,върколаци и куп опасни места и създания. Затова тръгнах след него. Пазех го навсякъде,макар и той да не забеляваше,което се страех да прави. А като върколак съм много способна. Цялото семейство сме. Аз,братята ми,мама и татко. Само Клауд е по-различен,но той е бил отделен от семейството,но не знам защо и надали ще разбера. А и страхотни способности бих казала. Аз мога да променям времето,да се движа бързо и всичко характерно за един върколак от висша класа.
-Поколения сме само въркоалци,но в града,в който израстанх това беше само слух,на който никой не вярваше. А тук носят ли се легенди за вас?

- Еми незнам, според мене не, обаче не съм чувал.
- Ам мойта история не е дълга. Когато съм бил на 17, Карлайл ме е ухапал, защото съм бил заразен от нещо лощо, не помня. Та от 100 години не помня точно съм на 17 и всеки път повтарям училище, което е малко смешно. Забравил съм какво ми е било детството, също от тогава Карлайл ми е баща, тъй да се рече.
- В това градче единствената заплаха за сем. Кълън е семейството на Джейкъб, върколак сигурно си го виждала. Като се върне Карлайл и другите, вие вълците трябва да внимавате.

Рязко се отдръпнах от него.
-Джейкъб,той е....
Не можах да кажа нищо.
-Аз...
-Познавам Джейкъб и ще се присъединя към него. При вълците или сме приятели,или врагове. Държа на него от детството си. Беше приятел на братята ми и много ми помогна. Когато ти казах,че следващия път,когато се срещнем,ще сме врагове,това имах предвид.
-Надявам се да ме разбереш.

- Разбрах те от както каза. Ам следващият път да не значи сега, понеже надушвам върколак наоколо. - като я погледна злорадно.
- Да не искати да ме учистите сега а ? - попита Едуард.

-Аз не. Но ако се наложи,ще трябва. Няма да те нараня без причина,повярвай ми. А и ако се присъединя към клана,аз ще съм в безопастност и Клауд. Ще съм сигурна,че няма да го нарани никой.
-Все пак ние сме върколаци,а вие вампири. Междо два такива клана никога не е имало примирие. Още от древни времена. В момнента навлизам във ваша територията. територията ви е гората,а нашата Плажа. Така сме си я поделили от векове,още когато предците ти са дошли,навлезли са в територията ни сме се спорозумяли.
-Така,че за мен тук не е безопастно,уж,че мога да се защитавам,но вие внимавайте на плажа. Не мога да ти кажа,доколко ще мога да ги убедя да ви пуснем на плажа и за колко време.

- Опа и да те предупредя, тука идват всички вампири. Когато е дъждовно е ни хубаво време, ако някой вампир се мерне, няма да излезе жив. Ще предупредя клана само за вас двамата, но останалите вампири, няма да мога. Та ако искаш да видим кой върколак приближава сега. Ще ми е интересно, да видя кой се потайва в гората. - каза той с лека усмифка.

-Клана расте бързо. Върколаците са адски много,както и вампирите. Между нас няма войни. Разбираме се прекрасно,уж че се караме понякога,но се стараем да пазим добри отношения. Има върколаци в гората,които явно не знаят правилата тук.
Видях върколак,който се приближи.
-Здравей! Аз съм Кира Дарк. Водя клана на върколаците. Ти сигурно си нова,защото не съм те виждала преди.
-Искам да те предупредя,че тук не е много безопастно за нас 2те. Тези територии са на вампирите,а на нашите. Нашите владения са плажовете. Така,че не е много хубаво да се намираш тук,сега. Но нищо.
-А как се казваш?
Попитах мило и загледах към момчието.

Едуард гледаше момичето, като не продумваше нито думичка, защото и четеше мислите. След малко се обърна към Кира и каза:
- По-добре казвай на върколаците правилата ви, преди да влязат в клана ти. - като замълча след това.

-Тя е в клана ми,Едуард!-казах с леко настойчив глас.
-Бъди спокоен. Имам доверие на върколаци. Повярвай ми. Става ли?
Говорех нежно и се усещаше го гласа ми.

-Успокой се!-казах с леден глас.
-Само ти казвам от какво да се пазиш,става ли. Ти си част от клана. Трябва да се поддържаме и да държим един на друг,нали.
-Това е Едуард.Знам,че е вампир,а и върколаци като нас не ги обичат. на твое място и аз не бих,но той спаси и помогна на брат ми.Дължа му услуга,затова не го нападай.
Гледах я сурово,а учите ми изглеждаха,сякаш в тях гореше буен пламък.

- Ехе спокойно, не ме нападай. Моето семейство сме в добри отношения с лидера ти. Не искаш да промениш това нали? - попита Едуард като се усмихна.
- Нападай други вампири но не и нас, моето семейство се опитваме да сме вегетарианци, за това има премирие, докато лидерката ви, докато не влезе в клана на Джейкъб.

-Ед,засега Джейк го няма. Аз водя клана. Като се появи ще реша дали да му върна водачеството на върколаците.
-Ако има някакъв проблем винаги можеш да ми споделиш. Аз съм и приятел.

- За мене нищо не е опасно. - каза Едуард, като за секунди го нямаше пред тях, той беше се качил на едно дърво като ги гледаше. След това каза:
- Знам че когато се ядосаш, може да е опасно, ама зо кого опасно, за мене или за човек? - попита той новодошлата.

- Ехе поне ма примирие между нас. Но да знаеш Кира, ако някой одраска леко, някой от сем. Кълън, докато Джейк го няма, развалям съюза. Ще нападам върколаци където и да са, без тебе и Клауд, защото при вас съм приятел, само в раен случай. Също така ей сега се връщам. Той тръгна. След 30 минути дойде с колата си, слезе и каза елате да отидем из града някаде, понеже предчуствам че ще дойдат Волтури, вампирите с които имаме дълго годишна война.

През това време докато Едуард го е нямало, се е слячило ...

-Всичко това трябва да спре!-изкрещях.
Превърнах се във вълк,които ръмжеше срещу тях.
-Клана на върколаците е едн задружно семейство,не игра. Това да е ясно!
Гласът ми никога досега не беше толкова леден.
-Засега никой от клана да не докосва клана Кълън,иначе това няма да свърши никак добре за него.
Продължавах да ръмжа,но думите ми се чуваха префектно.

Едуард пристигна и каза:
- Идвайте, Влотури са тика да търсят оная от тяхната, която беше изпратена на мисия. Ако ви видят, няма да останете живи. Те са хиляди, по-добре да се махаме. - сато видя че времето се променя.